Преди почти шест десетилетия, когато семейството ни се пресели от Банско във Велинград, за първи път чух името на този човек. Баба ми Райна, която бе дошла да ни види, с някаква необяснима за мен тревога и загриженост говореше на баща ми:

– Герасим е арестуван! Защо са затворили този добър човек?
Аз не го познавах, но бабините слова стреснаха и мен, невръстното тогава момче. Когато след време той бе освободен, често го срещах по улиците или в книжарницата в Лъджене, където почти ежедневно той се отбиваше и водеше интересни разговори с книжарката Добра Шумарева за книги, които бе прочел или за чието предстоящо издаване бе научил. С този забележителен човек с блага усмивка и замислен поглед се запознах и аз. Беше ми интересно да го слушам – особено разказите му за Банско и за миналото на Чепинския край.
Герасим Н. Попов е роден на 20 септември1880 година в пиринското градче Банско в семейството на Никола и Филимона Хаджипопови и е потомък на два видни бански рода – Хаджипопови и Хаджиласкови.
Начално и основно образование той получава в евангелското училище в Банско. След това продължава да се учи в Софийската държавна гимназия и богословския курс на Научно-богословското училище в гр. Самоков.
Получил завидно за времето си образование и подготвен за учителска и пастирска дейност, Герасим Н. Попов учителства в евангелското училище в родния си град по време, когато като главен учител в училището на източноправославните българи в Банско работи великият български революционер и водач на освободителната борба на българите от Македония и Одринско Гоце Делчев. За този обаятелен човек и родолюбец евангелският учител пази до края на живота си неизбледняващи спомени, които с удоволствие разказва на малки и големи.
Изключителен момент в живота на Герасим Н. Попов е включването му във ВМОРО. На 18 април 1902 година над кръстосани кама и револвер с развълнуван глас произнася пред войводата Яне Сандански клетва за вярност към народното дело.
Преминал след Илинденското въстание в свободната част на българското отечество, той работи като проповедник и свещенослужител в Ихтиман, Костенец и Долна баня, Сестримо, Белово, Меричлери, Златна ливада, Бряст и Марийно, Ямболско и в Чепинския край. Тук Герасим Н. Попов се установява през 1930 година и живее до края на живота си. Навсякъде, където работи, оставя трайна следа сред хората и културно-обществения живот на селищата.
Особено плодотворна и народополезна е дейността на пастир Герасим Н. Попов в Чепинското корито. Тук се изявява като активен културно-просветен деятел, желан сказчик и краевед.
Неоценима е работата му в Чепинския клон на културно-просветната организация Дружба “Родина”, ратуваща за единение на всички българи без оглед на тяхното вероизповедание, за културното, образователното и духовното издигане на българите мохамедани в Чепинско. Той и Мустафа (Маньо) Шарков са най-изтъкнатите ръководители на чепинските родинци.
За тази своя народополезна дейност Герасим Н. Попов в началото на 50-те години на 20 век почти едновременно с М. Шарков е арестуван с нелепото обвинение за шпионаж в полза на англо-американците, хвърлен е в концлагер и е подложен на нечовешки инквизиции.
Излязъл от преизподнята на тайните служби, възрастният вече човек е духовно несломен. С необяснима и неописуема творческа страст се отдава на задълбочено изследване на миналото на родното си Банско и Чепинския край и на историята на българския евангелизъм. Плод на това е трудът му “Българите мохамедани в Чепинско и движението им за национално осъзнаване (1878-1959 г.). Дружба “Родина” – документи, впечатления и лични спомени”, който се съхранява в Държавния архив в гр. Пловдив. През 1968 година, малко след смъртта му, излиза неговата книга “Велинград” като издание на НС на ОФ.
По предложение на Герасим Н. Попов с протокол №1/19.01.1958 година Настоятелството на евангелската църква във Велинград взема решение за създаване на евангелски църковен музей. С истинско вдъхновение на изследовател и с пастирска всеотдайност дядо Герасим събира за него много и разнообразни материали –- снимки, документи, спомени, статии и др.
След години недобросъвестни хора от евангелско вероизповедание, спекулиращи с фамилното си име и със заслугите на своите близки към БКП, безцеремонно ги откраднаха от църковния храм. Отбелязвайки 130-годишнината от рождението на пастир Герасим Н. Попов, нека всички, които го познавахме, и потомците ни да отдадем своята почит към този забележителен човек, който с делото си през дълголетния си живот заслужено може да бъде считан за истински народен будител и възрожденец от Ново време.
Костадин Ушев