Прекрасни възможности, тежко наследство.

Една година след като встъпихте в длъжност като кмет на Велинград, какво виждате в общината, господин Коев?

– Прекрасни възможности, изключително тежко наследство. Когато встъпвах в длъжност, очаквах, че задълженията на общината са някъде около 6-7 милиона лева, но и в най-плахите си страхове не сме очаквали, че ще наследим над 20 милиона задължения.

– Ако сравним тези задължения с годишния бюджет на общината, какъв е изводът?

– Вие сам направете сравнението. Общият бюджет на общината е 21 милиона лева с първостепенни и второстепенни разпоредители. Местните приходи на община Велинград са 5,7 милиона плюс 2 милиона и малко субсидии. Останалите пари са сякаш в пощенска кутия. Идват от държавата и отиват целево. Реално тези дългове означават целия собствен приход на общината за повече от 4 години. При това без лихвите и без да направим и една стотинка разход за каквото и да е. Ужасна перспектива, но ще се справим.

– На кого дължите тези пари като община?

– На почистващата фирма. Само в последните 6 месеца на последната година от предния мандат общината е осъдена на между 4 и 6 милиона лева от почистващата компания. Това са сумите, за които са издадени изпълнителни листове. Общината е осъдена без дори да обжалва. Тотална безстопанственост от моя предшественик и екипа му.

– Ако бях почистваща компания, щях да кажа: „Чисто и просто!

– Така е. Те са носили изпълнителни листове за стотици хиляди левове, съдът е удрял с чукчето, защото общината не е присъствала, и така за няколко месеца общината е задлъжняла с милиони. За тях чисто и просто, за нас мръсно и сложно!

– Тази фирма свързана ли е с предишното ръководство?

– Сто процента. Тя оперира от 2009 г. с 10-годишен договор. Цялата процедура още тогава е обявена за нищожна от КЗК, от ВАС. Въпреки това те са оперирали в община Велинград. Това, че съдът след време ще реши в полза на жителите на община Велинград, в момента не ни върши работа, защото всяка стотинка, която влезе по сметките на общината, отива директно в „Еко-Титан Велинград“.

– Бюджетът на едно правителство, на една община е на практика цялата политика. Правите ли изобщо нещо във Велинград?

– Въпреки тези трудности общината се стабилизира. Спряхме това свободно пропадане, проектите вървят, нямаме закъснения с плащанията. Започнахме и наложихме финансова дисциплина във всичко. Изработихме оздравителен план и го следваме стриктно. Има ефект. Използваме всички възможности за подобряване на финансовата рамка и инвестираме в подобряване на инфраструктурата – подземна и надземна, за да направим града по-уютно и привлекателно място както за гостите,така и за жителите му.

– Как изглежда след една година общината?

– Има светлина в тунела. Макар да сме далеч от мечтаното, тенденцията вече е обратната. Общината спря да потъва в задължения, напротив. Разплащаме макар и трудно старите задължения към малките доставчици. Администрацията заработи в полза на хората, а не както преди – в полза на кмета. Но за да добият ясна представа как е станало блатото от задължения – договорът със сметопочистващата компания е бил милион и четиристотин хиляди лева годишно. Фактически за последните седем години, в която тя е обслужвала общината, по договор е трябвало да изплатим 11 милиона лева, ние сме платили 14 милиона и имаме да даваме още 8 милиона лева, като не сме приели фактури за още милион и нещо, защото сме в съдебен спор. Това е основният щрих в картината на предишното управление, като добавим и пропуснатите възможности за усвояване на евросредства, например изграждане на т.нар. воден цикъл, околовръстния път… и не ми се говори…

– Обяснете ми как град като Велинград, който е перла на туризма не само в България, може да затъне така?

– Лошо управление. Даже не е лошо управление, а чисто безхаберие в продължение на години. Градът се лута цели 12 години. Отделно от хората, които идват и оставят парите си в курорта, почти нищо не идва в общината като курортен данък, а гостите на града си го плащат. С моят екип сме разработили цялостна стратегия за по-добра събираемост на туристическия данък, с което ще увеличим приходите в общинския бюджет. Туризмът е основният ни отрасъл и той ще храни и издържа цялата община и занапред.

– При толкова много милиони, давани за чистота, чист ли е градът?

– Не! Никак даже. Велинград е в лошо състояние по отношение на чистотата.

– Какво работят хората във Велинград? Има ли работа, бизнес?

– Основно повечето хора са заети в сферата на туризма. Има фирми, свързани със земеделието – производство на хмел, картофи, животновъдство. Имаме дървообработващи предприятия, но основното е туризмът. Това е бъдещето на града и общината – балнеолечение и СПА. При наличието на природни дадености – над 70 извора с минерална вода, невероятна природа и работливи хора – имаме реалната възможност да бъдем СПА столица не само на Балканите, но и на Европа. Ние като екип сме си разписали ясна и изпълнима четиригодишна програма и въпреки лошото наследство я следваме и реализираме. Подобряваме постоянно инфраструктурата и създаваме нови възможности за развитие на бизнес, поглеждаме засега с едно око и за привличане на външни инвеститори.

– Казвате туризъм. Имате един огромен проблем с концесия за добив на цветни метали по поречието над града.

– Това е концесия, която е дадена за добив на волфрам през 2009 г.

– Волфрам ми звучи като отровно производство.

– Отровно звучи начинът, по който е дадена концесията. Основният проблем е, че в концесионната зона – умишлено или не – е пропуснато да се отбележат санитарно-охранителните, питейните зони на Велинград. Те се намират над града, над цялата туристическа зона. Но трябва да знаят хората, че където има волфрам, има и уран, има и други тежки метали, които могат да бъдат смърт за поминъка на целия район. Концесионната зона е на 16 километра от града, в посока Сърница. Това е всичко друго, но не и екология. Единственото богатство на Велинград е природата, минералните извори, чистият въздух.

Има ли протести на зелени?

– Ами от години единственото зелено нещо, което сме виждали, е гората. Протестът е на хората от града и общината, които знаят, че водата е лечебна, а добивът на волфрам ще я направи отровна.

Нашият гост

Д-р Костадин Коев е роден на 17 октомври 1964 г. във Велинград. Завършил е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора със специалност „Ветеринарна медицина“. Преди да стане градоначалник, е имал собствен бизнес. Владее писмено и говоримо гръцки и немски език. Женен, с едно дете.

trud.bg