Тръгва се от площада в кв. Каменица /където може да си купите шише минерална вода и някаква закуска за из път/ по улица Владо Черноземски, след около 500-600 метра се завива вдясно по ул.Елин връх и по нея се излиза извън града на шосето за Начовото. Може и от последна спирка на автобуса, като се върнете стотина метра назад за да тръгнете по ул. Елин връх.

След последната къща тръгвате по прав участък от шосето,и достигайки горния му край, за да избегнете обикалянето през левия завой, тръгвате по отбивката вдясно покрай новопостроената вила и право нагоре, докато излезете отново на асфалтовото шосе.

След двадесетина метра по асфалта хващате пътеката вляво от шосето /на картата е маркирана с жълта линия с червени стрелки/.

Тя се движи почти успоредно на шосето, като постепенно се изкачва по склона. Под нея на самото шосе се намира и чешма със навес – Чолаков чучур, но в никакъв случай не наливайте и не пийте вода от там – вървейки по пътеката ще разберете защо. От тази пътека има много отклонения наляво, които тръгват стръмно нагоре – не ги ползвайте, вървете все по нея – тя се движи косо по склона, за да избегне стръмните места.
 
След около километър пътеката излиза отново на шосето и тръгвате нагоре по него, докато достигнете една широка отбивка вляво /ще я познаете по това, че мнозина я използват за сметище и има разхвърляни всякакви боклуци/.
Тръгвате по тази отбивка, която постепенно преминава в пътека, малко по-нагоре
минавате покрай пейка,
продължавате и след около триста метра излизате на голо изсечено място, а на 10-тина метра над пътеката е шосето. Стигнали сте местност Ачовица.
В началото на поляната от другата страна на шосето вдясно тръгва черен път, водещ за Станиловец и Вотърно, а на около 50 метра по нататък по него има стрелбище.
Нашата цел днес обаче е друга, затова на 20-тина метра по-нагоре по асфалтовия път вляво тръгва черен път, който в началото върви успоредно на шосето и постепенно се изкачва нагоре – това е пътя за Извора. Вървите по него, на около 500 метра по-нататък вляво от пътя се отделя широка пътека, водеща за Елин връх през местност Амаловото. Продължавате по левия завой на пътя , който до самата местност Извор върви почти хоризонтално, и след около 10-тина минути сте там. Местност Извор представлява поляна, отдясно по посока на движението има стръмен склон със скали по него, а от ляво – заслон и чешма.
Водата от чешмата става за пиене при условие че водосъбирателната шахта е почиствана скоро, в противен случай мирише на тиня. От долната част на поляната под чешмата хоризонтално в дясно тръгва пътека с червена туристическа маркировка, която води до местност Градот и от там продължава надолу за Велинград.
За да се продължи по нашия маршрут стъпвате отново на пътя над заслона с чешмата и продължавате напред. След около 150 м. пътят става пътека с червена туристическа маркировка която е чак до Уличките.
Продължавате направо по пътеката , която в началото е с леко изкачване, след това тръгва хоризонтално и не след дълго пресича пътеката Велинград-Градот–Елин връх, която върви стръмно нагоре. Вие обаче няма да имате повече проблем с изкачването, защото от тук до края на маршрута пътеката върви само хоризонтално или слиза надолу.
 
След още 10-тина минути приятно ходене през дъбова гора слизате в едно усойно място със заслон – това е Драгиче.
 
Зад заслона нагоре по склона тръгва друга пътека за Елин връх, а вие продължавате хоризонтално напред. След малко виждате една едвам забележима пътека, тръгваща вдясно от нашата – тя води към местност Кладова. Продължавате по широката пътека, която малко по-нататък с десен завой навлиза в нещо като улей – и тук е първата отбивка вляво за Уличките. Сложил съм диск със стрелка, но даже и да пропуснете, малко по-надолу има втора отбивка с добре оформена пътека.
Ако пропуснете и нея, което е практически невъзможно и продължите напред, излизате на главната пътека от Велинград за Кладова, която върви косо нагоре по склона. /За да се върнете обратно на маршута ни, тръгвате не нагоре, а надолу по тази пътека/.
След като сте хванали отбивката вляво за Уличките и слизате надолу, достигате нещо като кръстопът на пътеки – тук се пресичата нашата от Извор за Уличките и тази, идваща от Велинград за Кладова.. Вървите напред и надолу, а отдясно между дърветата виждате началото на широк горски път – по него може да отидете на Самоводица или след много завои нагоре – на Елин връх.
Пътеката обаче върви напред и надолу, на места се разширява почти като път, тук там се вижда и туристическата маркировка с червена боя. Продължавате по пътеката-път, докато достигнете гъсти високи борови дървета, като повечето от тях са маркирани с горска маркировка – бяла боя.
Тук пътят се разклонява на две – от дясно и отляво на маркираните дървета, а точно по средата зад дърветата е м. Уличките – най-пряко е да пресечете през маркираните дървета, да заобиколите отляво малкото хълмче и зад него да минете между двете високи скали, така сте вече в Уличките. Ако пък тръгнете по левия път, стотина метра по-надолу от него вдясно се отделя друг и тръгва обратно нагоре – има и указателна тясна дълга дървена табела за идващите от Стария чарк – и по тази отбивка след около 50-60 метра сте при заслона Уличките.
 
След като добре сте си починали и направили селфи край причудливите скали на Уличките продължавате надолу по пътя-пътека и след малко излизате в долния край на голяма поляна, от където се виждат върховете Арап чал /Черновец/- най-високия връх от рида Алабак и вдясно до него два по-ниски, крайния вдясно е Бялата скала.
Веднага след причудливата каменна кръгла маса и пейка от камъни около нея
 
пътя се разделя на две – тръгвайки по лявата част излизате малко над Каменица при бившите оръжейни складове /сега фабрика за пелети/, а дясната отбивка води към Стария чарк.
 

Продължавате по дясната, маркирана с червена боя широка пътека, на около стотина метра по-надолу от нея има отбивка със саморъчно направени табели с надпис Уличките.
 
– тук имате избор – или да изберете пътеката по тази отбивка /почти всички вече ползват нея – скъсява доста пътя но е с по-стръмно спускане/, маркирана е с малки табелки с надпис сочещ нагоре към Уличките и с жълти парчета пластмаса, накована по дърветата, или да вървите по класическата, маркирана с туристическа маркировка, но доста по-обиколна.
 
И двете пътеки излизат на пътя, водещ по течението на дерето надолу към Стария чарк.


     Когато излезете на пътя покрай дерето, вървите около 200 метра надолу и от лявата страна видите заслон, а от дясната дървено мостче /скрито е зад храстите/ преминаващо дерето ще разберете, че се намирате на Стария чарк.
 

Минавате по мостчето от другата страна, поглеждате веднага надясно /маршрута ви продължава наляво от мостчето/ и виждате маси с пейки и чешма с обилно течаща вода. Тук може да си поемете дъх от спускането и да пиете по една студена вода.
 
Отпочинали, тръгвате по пътя надолу от дясната страна на дерето, до самия край на маршрута има синя туристическа маркировка:
 
и след около километър достигате до горския пункт, където също има малко заслонче за почивка.
Тук пътят се разделя на две – направо и надясно – направо – директно за Велинград или надясно – за Никульова църква, която е на около 300 метра по-нататък.
 
Минавате през църквата – тук също има заслон и чешма. След като починете, от лявата страна на църквата покрай оградата тръгва пътека, която слиза надолу до пътя, който отново се разделя на две – препоръчвам ви да вървите по дясната, по използвана част от пътя,
 
която е със синята маркировка и която води към параклис Свети Георги в местност Гергевана в края на Каменица /има и чешма/.
От Гергевана може да слезете в Каменица или пак в дясно да продължите към Лъджене – пътеката илиза при бившия военен санаториум /сега май се казва Вита/.
 
Ако обаче на разклона под Никульова църква решите да тръгнете по лявата част – /не толкова използван път, малко по-надолу става пътека и после пак път/ ще излезете в горната част на Каменица – при новопостроения резервоар, завивате вдясно покрай чешмата на 27 набор
 
и по стръмната улица след чешмата се спускате до центъра на квартал Каменица.

Цялата разходка отнема време от 3 до 6 часа – зависи къде и колко ще почивате.

Този маршрут можете да минете и по обратния път, но не е за препоръчване – докато изкачването от Чолаков чучур до най-високата точка – местността Извор е неусетно,  то ако тръгнете по обратния на описания път – от църквата Свети Георги към Чолаков чучур – изкачването от Стария чарк към Уличките е доста трудно.
Пожелавам ви приятна разходка!
 
Маршрута е изготвен от Христо Димитров!