Въвежда се задължителното гласуване, решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Изборния кодекс, внесени от Патриотичния фронт. С тях се предвиждат санкции – лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца или глоба от 50 лв. за тези, които не упражнят правото си на глас. Те бяха приети със 121 гласа „за”. 27 бяха „против”, а 21 се въздържаха.

Това е откровено противоконституционен текст, ще сезираме КС, скочи Четин Казак от ДПС. Повторното гласуване на пленарната зала обаче само потвърди гласуването.
Парламентът прие на първо четене 10 от внесени 14 законопроекта за промени в Изборния кодекс.

Отхвърлен бе обаче проектът на „Атака”, който също предвижда задължително гласуване, но въвежда и образователен ценз – да гласуват само завършилите средно образование.
Не трябва ли първо да променим конституцията, в която е записано, че гласуването е право, а не задължение, попита независимият Велизар Енчев. Той обяви, че между двете четения ще предложи въвеждането на сръбския вариант на избори – ако не са гласували 50%+1 от избирателите, изборите да не се признават за валидни.

Беше добре да сме чули мнението с референдума, но този въпрос отпадна, каза Петър Славов от РБ. Според него не е редно да се налагат санкции, докато не са създадени възможности за гласуване във всяка точка на света. На първо време да се създадат стимули, а не да се налагат санкции за задължително гласуване, предложи Славов.
Задължителното гласуване е глупост, хората не са овце, за да ги карате с гегата да гласуват, скочи независимият Георги Кадиев. Съседна Гърция е със задължително гласуване, а на последните избори 52% гласували, даде пример той.

От 28 страни в ЕС само в 4 гласуването е задължително – Белгия, Люксембург, Гърция и Кипър, но там има история повече от 100 години, за които са си изградили навици за задължителен вот, възпротиви се и Илия Илиев от ДПС.

Депутатите отхвърлиха два законопроекта, които искаха да се разреши агитацията на майчин език с превод – на независимия Георги Кадиев и ДПС. Тази тема обаче предизвика най-голяма дискусия в пленарната зала.

„Ограничението за майчиния език е противоестествено и рано или късно ще отпадне. Най-вероятно това ще се случи след осъдително решение на съда за правата на човека в Страсбург, което аз заведох от любов към Родината, в която тоталитарните остатъци трябва да бъдат премахнати”, скочи Лютви Местан. Той призова колегите си да погледнат през малко по-особен ъгъл: „Само след два месеца заедно ще бъдем на шествието на 24 май, за да отбележим делото на пресветите братя Кирил и Методий. Само че 24 май е много по-голям от празника на буквите – истинското дело на пресветите братя е в това, че преди близо 12 века са водили битка с триезичниците, за да защитят правото на всеки народ. Буквите са само графическия израз на това право”, заяви Местан и цитира „За буквите“ на Черноризец Храбър. След което показа платежно нареждане, с което превел на 25 януари 2200 лева глоба за санкция, наложена му от областния управител на Разград, само защото при откриване на кампания е поздравил избирателите на майчин език на най-големия мюсюлмански празник – Курбан Байрям. „Къде е Константин Кирил Философ, къде сме ние и ако имаме разум, това ограничение трябва да отпадне. И ще прави чест на българската демокрация да изпревари решението на съда в Страсбург”, допълни Местан.

Злоупотребява се с темата за използването на майчиния език, скочи Стефан Кенов от БДЦ и се обяви против промените.

Сред другите приети предложения на Париотичния фронт са промяна в Кодекса на труда, която да задължи работодателите да осигурят половин почивен ден за служителите си в изборния ден, както и да се забрани по време на предизборната кампания да се раздават подаръци и предметни награди, с изключение на знамена, печатни агитационни материали с пазарна стойност до 2 лева.

Съкращаване на предизборната кампания от 30 на 21 дни, предлагат от ГЕРБ. Тази мярка би дисциплинирала партиите и би намалила отегчението на избирателите, обясни шефът на правната комисия Данаил Кирилов.

ГЕРБ предлага още създаването на 32-и избирателен район за българите в чужбина, за да имат и те право пряко да избират свои народни представители. Как депутатите, избрани от тази листа ще обикалят района си, кой ще им купува самолетни билети, поинтересуваха се много от тях.

Реално вдигане на прага на преференцията за общинските съветници, предлагат още от ГЕРБ. Те запазват прага от 7%, но променят базата, към която той се съотнася – не общинската избирателна квота, както е в момента, а броя действителни гласове за съответната листа. Намаляване на прага на преференциите на 5% и то за всички избори, предлагат в един от законопроектите си реформаторите.

От РБ искат да се премахнат номерата на партиите и коалициите в бюлетините, а останат само тези на кандидатите – като мярка за справяне с феномена 15/15, както и да се въведе активна регистрация. Тези две предложения не бяха одобрени от правната комисия, но изненадващо минаха в пленарната зала днес. Реформаторите предлагат да се въведе машинно гласуване в поне половината секции още от следващите избори. Подобно предложение има и АБВ, но за 5000 секции сега, а за всички от 2018 г. ДБГ искат да се въведе машинно преброяване на бюлетините, като Настимир Ананиев обясни, че ще е нужно закупуването еднократно на 12 хиляди машини, всяка от които струва около 1000 лв. Това ще струва 12 милиона, но тези машини ще се ползват дълго време, каза той. Същевременно предлага намаляване броя на членовете на СИК и увеличаване тези на ОИК и РИК, където се броят бюлетините – да е равен на броя на общинските съветници в съответното населено място.

Да се забрани на духовни лица и „служителите на вероизповеданията“ да агитират в предизборната кампания, предлагат още от ДБГ. АБВ и БДЦ искат да се допълва съставът на Централната избирателна комисия при промяна на партиите, спечелили депутати и евродепутати, на които се полага представителство в изборната администрация.

24chasa.bg