На 28 октомври 2016 година във Велинград ще изнесат концерт Детският хор „Алегра“ от град Талин и Хор „Русь“ към Съюза на руските просветителски и благотворителни дружества в Естония 20 певци от различни възрасти,обединени в три колектива, под ръководството на Светлана Заугарова ще разкажат за традициите на естонското песенно творчество и ще представят на слушателите букет от естонски и руски песни.
Песенните традиции в Естония
Песента играе особена роля в живота на различни народи. Тясно свързана с народния бит, песента е част от човешката природа. Това, в крайна сметка, може да се твърди и за България, и за Естония, където през вековете хората са работели с песен, където песента е била неизменна спътница на всички семейни събития и празнични дати. За хорото пеене, което е толкова широко разпространено в Естония, обаче следва да се разкаже по-подробно.
Съдбата на естонския народ не е била лека. Чужденците, чиито нашествия в Естония започват през ХIII век имат за цел, освен всичко друго, да наложат сред естонските селяни чужда вяра, традиции и обреди.Народът обаче се научил да съхрани душата си по най-различни начини. Най-ярко тя продължавала да живее в мелодиите и напевите. През 18 век в Естония е събран един от най-големите в света музикален фолклор, който свидетелства за удивителната жизненост на естонското народно творчество.
На границата между 18 и 19 век със старанията на най-прогресивно мислещите хора в тази провинция на Руската империя , хоровото пеене се оказва на доста високо ниво в училищата. В някои места даже се провеждат празници на песента, в които участват по няколко хора.
През втората половина на 19 век, когато националното движение в Естония е в подем, е положено началото и на естонската национална литература. В обстановката на общонародното търсене на културната идентичност намира почва и идеята за общоестонски певчески празник,в който участват както естонците , така и русите, живеещи в Естония.
За да се разбере чувството, раждащо се от звученето на хилядогласен хор, е нужно поне един път в живота да се чуе неговата песен. Но даже и тогава неговото магическо въздействие остава загадка. Не е известно дали в основата на този ефект лежи магия, вълшебната сила на изкуството или акустичните закони на физиката, но в Естония има особено отношение към хоровото пеене.
.Идеята за провеждане на певческия празник е заимствана от музикалните празници в Швейцария и Германия, а също така от немските хорови празници, които се провеждат в Талин през 1857 и в Рига през 1861 година. През 1869 година естонците решават да отбележат 50 годишнината от своята независимост с голям певчески празник и така през юли в град Тарту се събират 46 мъжки хора , в които участват 789 певци и пет духови оркестра с 56 музиканта.
Участниците и гостите започват да се събират няколко дни преди началото на празника. Пеша и с каруци, те вървят към Тарту , като носят със себе си и духовна храна- ноти. Празникът продължил три дни. В репертоара, който изпълнявали селяните , имало и произведения на Бетовен и Моцарт.
За голяма изненада на гражданите, облечените в домашнотъкани дрехи естонски селяни блестящо се справили със световната класика. В програмата имало също така две песни от Финландия и една от Чехия. Това предвещавало ,че програмата на следващите празници ще надхвърли тесните национални рамки.
На първия празник гостували и певци от Унгария и Финландия, а над 15 000 зрители слушали техните изпълнения.
След четири години, през 1873 г. Литва последвал