ВКУСЕН КУРБАН НА НИКОЛИЦА И ЗА ДЕЦАТА ОТ ВУИ – РАКИТОВО
Повече от месец момчетата от ВУИ „Ангел Узунов” непрекъснато слушат за 9ти май. Учителят по история Китен Кюлюмов казва, че в настоящия момент това е голям празник, защото на този ден през далечната 1945 година завършва Втората световна война. Години по-късно пак на този ден започва създаването на Европейския съюз, част от който е и България. За да се почете подобаващо този голям празник учителят Свилен Топчиев раздава на няколко момчета стихове. Но идва Великденската ваканция в началото на април и увлечени от емоциите за пътуването до родните места повечето стихчета са загубени по стаите, някои са изпрани заедно с дрехите. След ваканцията всичко започва отначало – г-н Топчиев пак раздава листчета със стихове на тези, които са ги изгубили и започват репетиции.
В България сегашното поколение не знае какво е война. Децата играят на войници само в компютърните игри и не разбират защо учителите толкова се вълнуват, когато говорят за снаряди, за битки, за загинали. Като рестартираш играта всички отново стават и тръгват. Оказва се, че при истинската война не е било така. От фронта много младежи и мъже не са се завърнали. Предизвикателство за децата е да разберат смисъла на думите от стиховете, а понякога и да могат правилно да изговорят самите думи. Махмуд Благоев – ХІ клас, е участвал и преди в рецитали. На него е оказана честта да декламира първите и последните стихове от рецитала. Той се чуди каква е тази ракета, която разкъсва мрака и така се е запечатала в паметта на войниците. И какви са тези „месершмити”? А когато започва да учи думите на Одата на радостта, станала Химн на Европа, пита дали някои архаични думи не могат да се подменят, за по-лесно научаване. Малкият Николай Смаилов – VІІІ клас, върти в устата си като горещ картоф думите „ранна”, „рана” и ги повтаря десетки пъти, за да свикне с многото „рта” . Георги Йорданов и Иван Александров от ІХ клас за първи път участват в рецитал и бързат да „изстрелят” думите, сигурно, за да не ги забравят. Те говорят тихо, странно им е, че трябва да изговарят всяка дума високо и ясно. Като са си говорели с момчетата и с други хора до сега всички са ги разбирали. Как така сега спират да ги разбират и трябва да изговарят думите по този странен начин? Ерджан Йосифов – Х клас, също участва за първи път в рецитал във ВУИ – Ракитово, но той е рецитирал стихове и преди в Дома за деца, от който идва и има известни навици. Най-самоуверен е Теодор Димитров – Х клас, който участва вече няколко пъти в литературна програма в училището. Той иска само да му се подчертаят важните думи от текста и самодеецът Георги Балкански му помага за това.
В общото дело се включват отново всички: психоложката Мариана Пелева и ресурсната учителка Сузана Тронова подготвят униформите и оформят венеца, ученикът от ХІ клас Хасан Ангелов е организатор и носи елховите клончета за венеца, директорът Георги Янушев провежда генералната репетиция на рецитаторите пред своя публика в училището и прави снимки за съхраняване на мига, помощник директорът Кунчо Караджов и учителите Георги Коцев, Петър Петров, Китен Кюлюмав, Асен Пелев, Елена Костянева придружават момчетата на тържеството пред Паметника на загиналите войни във Втората световна война в Ракитово.
По традиция от няколко години почетният караул по време на тържеството пред Паметника е от момчета с ученически униформи от ВУИ. Тази година това са Хасан Ангелов – ХІ клас, Тихомир Асенов – VІІІ клас, Симеон Шомев – Х клас и Иван Митев – ХІ клас. Венецът от името на училището поднасят Хасан Ангелов и Тихомир Асенов.
И все пак най-много емоции изживяват участниците в рецитала. Този път от читалище „Будилник 1898” – Ракитово са осигурени микрофони за всички. На това най-много се радва ниският Николай Смаилов, защото няма нужда да говори с вдигнато към небето лице. Нетипично за рецитал ракитовци ръкопляскат след изпълнението на всяко момче. Накрая рецитаторите са изпратени с бурни аплодисменти. Повече аплодисменти събира само утвърденият вече музикален изпълнител Георги Жеребцов.
Момчетата от ВУИ осигуряват почетен караул и пред паметника на руския войник Москвиченко край Ракитово. Тяхното присъствие там също е традиционно и придава тържественост и по-голям смисъл на целия ритуал.
След края на тържеството всички деца от ВУИ са поканени от Отец Стоил на курбан по случай празника Летен „Св. Никола” на църквата Николица. Курбанът е толкова вкусен, че няколко момчета се пресрамват да помолят за допълнително. Децата и учителите се смесват с ракитовци и костандовци. Няколко момчета палят свещички в параклиса за здраве. Денят е прекрасен и не им се тръгва към училището. Помежду си децата коментират, че не са знаели колко голям и хубав празник е 9ти май. В паметта им Денят на победата, Денят на Европа и курбанът за Летен „Св. Никола” се сливат в едно и могат да се измерят само с думите радост и щастие.
Автор – Свилен Топчиев, учител
