Писмо от Николай попЛюбенов Тодоров до КМЕТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД д-р КОСТАДИН КОЕВ

 Писмо от Николай попЛюбенов Тодоров до КМЕТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД д-р КОСТАДИН КОЕВ

ДО:
КМЕТА НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД д-р КОСТАДИН КОЕВ
ДО:
МЕСТНИТЕ МЕДИИ

„ЗАЕДНО В ИСТИНАТА“

Уважаеми господа,
Пред прага сме на 2018 г., година изпълнена с много очаквания от цялото ни общество. В
национален аспект – европейско председателство, а в регионален – 70 години от обявяването на
родния ми край за град. Събития изискващи единство и заедност, дори мотото на Европейския
съюз е „Единство в многообразието“, а девизът на нашето председателство естествено ще е
„Съединението прави силата“. Различни държави и народи, различни политически системи,
различни религии, различни хора, но обединени от еднакви ценности – траен мир, единство,
свобода, сигурност и солидарност … все фундаментални идеи, които много напомнят на основния
фундамент на Онзи, Който преди 2000 г. промени света. Истината – Христос – „Аз Съм Пътят,
Истината и Живота“. Самите основатели на Обединена Европа са вложили в европейската идея
много от своите християнски разбирания и символи – кръгът с 12 звезди символизиращ Общността
и Църквата с 12-те апостоли, синият флаг символизиращ Покрова на Св. Богородица. Идеята за
свободата и различността, ценности произтичащи от разбирането, че Бог е създател на всичко и
всеки, които независимо от народността, цвят на кожата, религия и прочие, е създаден от Бога и е
наш брат, има еднакви права и отговорности, вградени в основата на европейската концепция за
правата на човека.
За най- голямо съжаление на този свят освен Истината съществува и лъжата, и така е от
дълбока древност. За някои тя е необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Дори лъжата е част от метаболизма на партийния лъжец и основен източник на радост и
съдържание на неговия духовен живот /ако изобщо може да се говори за такъв/.
Преди повече от 6 месеца моят племенник Иван Аршинков, внук на сестра ми, написа една
великолепна статия – отворено писмо „За народните герои, душманите и грипа“, където
аргументирано и без политически акцент излага факти от официалната европейска историография,
българска документалистика и семейна памет за лица и събития от недалечната ни история, като
основно е акцентирал върху личността на нашата землячка, чието име благозвучно носи града ни.
Няма да коментирам точните и коректно поднесени от него фамилни спомени за Величка Пейо
Пеева и нейното семейство, нито пък да влизам в безсмислен диспут с партийци и „историци“,
които май не са разбрали, че е дошъл 10 ноември. Само ще кажа, че съм един от малцината живи
каменчани /ако не единственият/, който буквално се е докоснал до Вела и по- точно съм бил
носен в нейните обятия като бебе. Роден съм точно преди 78 г. в с. Каменица, на около стотина

метра от голямата и красива фамилна къща с дюкян на сем. Пееви. Майка ми – г-жа Любица Хр.
Тахчиева е била главен учител и съградител на Стопанското училище в селото, което след 9
септември 1944 г. е подпалено от пияни младежи- ремсисти. Баща ми – о. Любен Д. Тодоров беше
свещеник, служил в Старозагорска епархия, а през 70- те години в храмовете в кв. Чепино и
Каменица, завършил пастирското си служение в Неврокопска епархия, като след 9 септември 1944
г. е минал през всички кръгове на „комунистическия рай“ – Белене, Ножарево, Заград. Без да
влизам в излишни фамилни подробности ще кажа, че винаги в дома ни се е говорило с
възхищение, като пример за християнско смиреномъдрие и почтенност за сем. Пееви. Майка ми и
голямата сестра на Вела – Йорданка, като комшии от деца са били неразделни приятелки,
участващи активно в ученическите християнски братства, заедно в училище, заедно на нивите,
заедно в храма на молитва. По- малките – Гера, Вела и Тодор са израснали пред очите им,
възпитани в стародавните консервативно- християнски традиции на почтенност, честност и
трудолюбие. Майка ми ми е разказвала и за родството на сем. Пееви с великия духовник и
възрожденец отец Илия Попатанасов /поп Топорчо/, като всяка година на Рождество Христово,
Великден, 1 ноември – Деня на народните будители и Деня на християнското семейство е водила
своите ученички със смирено шествие до дома на отец Илия за бащински благослов и напътствени
слова. Майка ми неведнъж е повтаряла, че ако беше малко по- млад отец Илия, все още жив,
никога нямаше да допусне червейчето на безбожния атеизъм да влезе в ума на тези прекрасни
момичета и да ги погуби духовно, а Вела и физически. Без да повтарям написаното от моя
племеник ще си позволя да добавя, че освен жестоката кървава жертва пред олтара на атеизма,
Вела е жертва и на комунистическата лъжа, нещо като хранителна банка и източник на измамна
гордост, съдържание и смисъл на партийците от цяла една епоха на Лъжата, продължаваща и
днес. Дали е нормално това и приемливо за нас обикновените хора да приемаме с глупав наивитет
болните амбиции на тези партийни шамани? Да, болни! Бащата на испанската психиатрия и
преподавател в Мадридския медицински университет – проф. Антонио Велиехо Нагера /1889-
1960г./ в продължение на години провел стотици беседи с пленени интербригадисти след края на
гражданската война /1936-39г./, затворени в манастира Сан Педро де Кардена до Бургос,
заинтригуван от феномена – всички те твърдели в спомените си неща, неотговарящи на
действителността. Приключил изследването си със заключението – „Комунизмът не е идеология, а
вид психично заболяване“.
Преди повече от месец подадох молба до КРДОПБГДСРСБНА /Комисията по досиетата/, за
да видя в какво точно е обвиняван моят баща – отец Любен Д. Тодоров, та без съд и присъда, само
защото носи расо, лежа по лагерите в Белене, Ножарево и Заград. Всичко, което получих са 3 листа
– единият с номера и заличени имена, като под № 602 е името на баща ми Любен Димитров
Тодоров- Ламбов от с. Скребатно, Неврокопско; другият – празен картон, отново с неговите имена
и откъде е взет преди въдворяването през 1949 г. в ТВО Ножарево V-0 278 МВР Ст. Загора; на
третия лист – Строго секретен! Протокол № 2 от 22.05.1990 г. относно: унищожаване на архивни
дела от фонд V-0, като под № 199 е следствено дело V-0-278 на Любен Д. Тодоров, унищожено
„тъй като няма научно- историческа, справочна и оперативна стойност“, подписи… Няма да се
впускам в подробности какво е преживял татко и стотиците хиляди като него и техните семейства,
как сме издържали аз – на 9 г., сестра ми – на 7 г. , мама без работа, грижеща се за болната си
свекърва и нейната дъщеря в един далечен от Каменица чужд край. Само ще спомена, че след
месеци, в края на есента, в един мрачен ден, в далечината на църковния двор видяхме да идва
към нас едно слабо попче, на което есенния вятър щеше да отнесе расото, и когато наближи на 2-3

метра мама позна одеялцето метнато на рамото му, с което го беше изпратила, но мъжа си не
позна. Аз се хвърлих да го прегърна и… Дали някой ще отгатне, кой беше министър на МВР през
1990 г. и кой нареди да се унищожат стотици хиляди, както агентурни, така и следствени дела?!
Хубаво да се измете, прочисти и напарфюмира историята на „комунистическия рай“. Кой беше
осъден на 4 г. и 6 м. лишаване от свобода за унищожаването на тези докумети от ВКС и в
последствие с делото върнато за доразглеждане, но не вкарано повече в съда, а накрая и
прекратено по давност?!
Популярният в Германия, като един от най- големите съвременни детски писатели, написал
стотици книги и разкази за деца, като най- известната излязла през 1974 г. е – „Куклата, която
искаше да си има бебе“, обявена за бестселър на годината и преведена на 16 езика – Димитър
Янакиев Инкьов, известен от предаванията си по „Свободна Европа“ с псевдоним „Велко Верин“,
имаше един незабравим и популярен герой: генерал Ботуш Каишев – бивш партизански
командир. Та именно Димитър Инкьов /Велко Верин/, със своите фейлетони за генерал Ботуш
Каишев опъвал години наред нервите на партийците, не дава ли отговор на горните въпроси?
Днес надали някой от младите хора ще се впечатли от подобна сатира, но истината е, че в
годинита на „комунистическия рай“ тя е могла да коства главата на автора и да донесе години
затвор на този, който си е позволил да го слуша в радиопредаванията на „Свободна Европа“ и да
разказва чутото след това.
Уважаеми господа,
Когато се повдига въпроса за юбилейните чествания на нашия град и за утвърждаване на
календара и програмата през 2018 г. Ви моля да не позволявате на гравитацията от епохата на
Лъжата да ви погълне. Каквато и вяра, и идеи да имаме, ние сме обречени да живеем заедно и не
само тук в Чепинския край, но и в цялата ни родина, и в съюза, който след месец ще
председателстваме. Не допускайте да се разделя обществото ни с паметни плочи и кътове на
остарели идеологически и партийни герои, с пропагандни образи и портрети на партийни
секретари и кметове, а след като векове наред народа ни е съхранил единството си и е преодолял
изкуствените разделения, чрез вярата, чистия патриотизъм и братолюбие, вярвам че и в бъдеще
ще имаме мъдростта да ценим повече това, което ни обединява, отколкото онова, което ни
разделя.
3.12.2017 г.                                                           Николай попЛюбенов Тодоров

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *