Теснолинейката става на 91

 Теснолинейката става на 91

Честит празник на теснолинейката! На днешния ден преди 91 години е въведен в редовна експлоатация първият теснопътен участък, свързващ Септември и Велинград.

По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Много български земи са почти откъснати, а това ги прави лесна мишена за воюващите държави, жадни за нови територии. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни.

Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча, и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.

През следващата 1916-а е решено! Ще се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп (днешен Гоце Делчев). На 25 май 1920 година 19-тото Обикновено народно събрание гласува и приема закон № 1257 за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.

Веднага възниква въпросът кой ще проектира линията. Първите двама поканени инженери се отказват мигновено и подават оставка. Причината – крайно опасното и диво дефиле на Елидерска река. Тогава в България се прибира току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов. Именно той започва проекта на тясната жп линия от Тракия до Пирин.

Работата стартирала още през същата 1920 година. Зимата настъпила и фактическата дейност била отложена за пролетта. Така през 1921 година работници от трудовата повинност, която се сформирала точно тогава от кабинета на Александър Стамболийски, и начело с инженер Митов, започнали усилена работа в първия равнинен участък между гара Саранбей и село Варвара.

За 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този участък са пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота.

На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути.

91 години след потракването на първия влак по линията тя е все така важна за местните и все по-интересна и привлекателна за чужденци и българи. Факт е, че теснолинейката е неизменен фактор в изграждането на Велинград като град, курорт и индустриален център в миналото.

Цялата история на теснолинейката Септември – Добринище четете тук: ИСТОРИЯ

Източник: tesnolineikata.com

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *