Древно чудовище посрещна президента над Дорково

Макет на древно чудовище посрещна президента на България Росен Плевнелиев при откриването на Плиоценския парк край Дорково в четвъртък. Събитието събра стотици хора край ракитовското село. Проект “Създаване и популяризиране на културно-исторически продукт в община Ракитово чрез адаптация на “Палеонтологично находище с. Дорково” като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост “Цепина”” се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на РБългария. Стойността му е малко над 2.1 млн. лв. Община Ракитово участва с около 450 хил. лв.

Сред гостите бяха народни представители, областният управител на Пазарджик Иван Йорданов, кметът на Ракитово Любомир Петков, кметове на общини от областта и др. Освен приветствията на Иван Йорданов, Любомир Петков и, разбира се, на домакина, кмета на Дорково Николай Ковачев, за откриването на Плиоценския парк имаше и много поздравителни адреси.
Палеонтологичното находище край Дорково се счита за най-голямото в Европа на останки от мастодонти от преди 4-5 млн. години. Разкрито е от българо-френска експедиция през 1985-1987 г. На терен от 15 кв.м палеонтолозите са намерили около 600 кости с различна големина от над 30 вида животни от времето, когато климатът тук е бил субтропичен, а на мястото е имало савана. Такова струпване на костен материал на едно място не е намирано никъде в Европа. С проекта туристите ще могат да видят самото находище, където в построената експозиция има и макет на мастодонт в естествен размер. Повече за това и за първата експедиция край Дорково разказа проф. д-р. Николай Спасов ­ директор на Националния природонаучен музей към БАН. Този ден е вълнуващ за мен. Той не може да не ме върне в 80-те години, когато имах шанса да организирам българо-френските палеонтологически експедиции, които бяха първите международни палеонтологически експедиции у нас. Бяха интересни, ползотворни и, бих казал, романтични години. Връщахме се вечер заедно с овцете и менците. Дорковци ни носеха на ръце ­ ние бяхме глезениците на селото. Дорковското палеонтологично находище разкриваше пред нас своите чудеса.

Благодарение на тригодишните разкопки на българо-френския екип с главен научен ръководител проф. Ербер Тома, днес находището в Дорково е известно сред палеонтологическата и международната научна общност. То представлява един от реперите на началото на една древна геоложка епоха ­ на плиоценската епоха. Епоха, която е последното истинско затопляне за Европа. Тогава тук е имало гори, различни от сегашните и животни, твърде странни и екзотични за нашите разбирания като мастодонти ­ предшествениците на слоновете, тапири, носорози, маймуни, тук е ехтял тропотът на копитата на древните коне – хипарионите. Една странна, далечна за нас среда. Още в края на експедициите дойде идеята за създаването на такъв музей. Тя принадлежеше на проф. Ербер Тома. Но, както се оказа, трябвало е да минат много години от първото откритие на кости тук от местния учител Манол Чолев през 70-те.

Първите, които прекрачиха прага на музея след церемонията, бяха президентът Росен Плевнелиев, официалните гости и журналисти. Преди отпътуването си държавният глава разгледа и самото находище.
Още разкопки
Само преди година бе дадено началото на проекта за създаване и популяризиране на културно-исторически продукт в община Ракитово чрез адаптация на палеонтологично находище ­ Дорково, като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост “Цепина”. Той е финансиран от оперативната програма “Регионално развитие”. Кметът на община Ракитово Любомир Петков, кметът на с. Дорково Николай Ковачев и Свилен Топчиев – координатор на проекта, обясниха на пресконференция, че проектът, който възлиза на над 2 млн. лв., цели създаването на нова туристическа дестинация, която да възроди района. Предвидено е обновяване на хижа “Цепина”, създаване на информационен център към нея и изграждане на “Плиоценски парк – Дорково” ­ възстановка на мястото, на което през 80-те години българо-френска експедиция от учени открива останки на живели преди 4.5 млн. години динозаври, трипръсти коне хипариони, саблезъби тигри и маймуни примати. Според експерти 75% от крепост Цепина и района около нея са все още непроучени и разкопките трябва да продължат. Амбицията на екипа по проекта е Ракитово да се превърне в бисер на алтернативния туризъм в България, а крепостта “Цепина” и “Плиоценски парк ­ Дорково да бъдат включени в 100-те национални туристически обекта на България.
Атракции
Представяли ли сте си как е изглеждала страната ни преди 4,5 милиона години? Знаете ли, че тук е имало тропически гори и лъвове? Съвсем скоро няма да има нужда да си го представяте, защото ще можете да го видите. В Плиоценския парк можете да видите откритите в района динозаври, саблезъби тигри, трипръсти коне хипариони, примати, мастодонти. Нещо повече ­ ще се пренесете в саваната край Дорково 4,5 милиона години назад (късния плиоцен) с помощта на специално озвучаване и видео. Над 30 вида животни ще се “разхождат” покрай вас, а макет ще показва местността около селото, както е изглеждала преди милиони години.

В комплекса ще можете да видите мастодонт в реален размер, както и част от откритията на палеолозите по време на експедицията им от 1985-87 г. Сега ще повдигнем само ъгълчето на килима на времето. Районът на Дорково преди 4,5 милиона: субтропичен климат, типична савана, в която са се разхождали саблезъби тигри, примитивни мечки и дори лъвове, трипръсти коне хипариони са препускали в тръс между тревите. По хълма към връх Здравец пък е имало тропическа гора, в която е живеело стадо мастодонти. А Чепинската котловина според легендата е била дъно на езеро. Следва промяна на климата ­ от субтропичен през умерен към ледниковия период, който приключва преди около 13 000 години. От древните времена до днес оцеляват само папратите, които се срещат в дъбовите и боровите гори. Проектът, финансиран по оперативна програма “Регионално развитие”, предвижда изграждането на посетителски център, поставянето на пейки и беседки, както и павиране на пътеката към мястото, където са открити древните кости.

Уникален музей ще привлича туристи от цял свят

Това е един уникален за България и Европа интерактивен музей, заяви в словото си при откриването президентът Росен Плевнелиев. Не само по своята идея, но и по начина на реализация. Това е един обект, който е значим за науката, България и за Европа – палеонтологичното находище в Дорково, каза още президентът. Той изтъкна и факта, че плиоценският парк е реализиран със средства по европроект, средствата от който са изразходвани по най-добрия начин ­ вложени са за развитие на туризма. Държавният глава пожела този парк да бъде посетен от хиляди туристи от България и Европа.

Той отбеляза и промяната в инфраструктурата на региона, като каза, че само преди няколко години пътят към Ракитово и Велинград е бил в лошо състояние, а сега е обновен. Плевнелиев поздрави лично кмета на община Ракитово Любомир Петков не само за реализацията на този проект, но и на другите проекти, по които общината работи. Аз видях едно оживено читалище в Ракитово, санирани детски градини и училища, което означава, че този прекрасен район започва да изглежда по-добре и да се доближава до Европа в 21-ви век, каза президентът. След близо 30 години от първите българо-френски палеонтологически разкопки, организирани от Националния природонаучен музей при БАН, днес находището край Дорково
е световноизвестно сред палеонтолозите в Европа като един от основните репери, маркиращи началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа. Сградата на музея е дело на архитект Явор Йорданов, изпълнена от софийската фирма “Каро Трейдинг”. Тя е с кръгла форма, изградена от метал и стъклен купол с площ 300 кв. метра. Експозиционната зала представлява 10-метрова пейзажна диорама – умален макет на местността около Дорково в късния плиоцен. Съвместната работа на учените от НПМ и елитни художници и реставратори правят възможно посетителите на музея да се “разходят” край истински мастодонт, заобиколени от плиоценска гора, огласяна от крясъците на маймуни, тръбния зов на хоботните и тропота от копитата на древните коне хипариони.

Експозицията включва пейзажна диорама, скулптурни реставрации на древни животни, представящи природата на България и Балканите преди 5 млн. години, витрини с уникални вкаменелости и възстановка на научни разкопки. Акцент е четириметровата скулптура на мастодонта ананкус, дело на “Симеон Стоилов студио”, на фона на 10-метрова диорама, нарисувана от художника анималист от Чикагския музей по естествена история Велизар Симеоновски.

Източник: marica.bg