От пощата на vip-velingrad.com: Истината за волфрамово находище „Грънчарица“! Хотелиеркска намеса или гражданско недоволство ?

Текста е без редакторска намеса.

Има един лаф на проф. Вучков „Гледам и не вярвам на очите си“,  в същност и на ушите си, защото толкова лъжи се казаха за добива на волфрам  на Грънчарица, че няма накъде. Аз като геолог, работил 20г. на Грънчарица не мога да се въздържа и да не взема отношение.

Добре, спа курорт, та спа курорт, туризъм та туризъм ,няма лошо, но нима Залцбург и Китцбюел в Австрия са по-малки туристически центрове, където от дълги години се добива волфрам. Ние сме все големи умници, от всичко разбираме, затова и държавата ни е на такова дередже.

Населението на община Велинград е около 50000души, като в града, безработицата е над 30%, а в района 80-90%.

Може ли само туризма да издържа толкова население-твърдо не.

„Ресурс 1“ АД е взела концесия за добив на волфрам в нах.“Грънчарица“ за срок от 35год. Заявлението е подадено  в общината 2009г., като в началото трябваше да се прокарат определен брой сондажи за заверка на запасите. По закон, за прокарването на тези сондажи не се изисква разрешение на общината. Такова се дава от Агенцията по горите в Министерството на земеделието и горите.

Ръководството на фирмата се е представило в общината като инвеститор, като си е мислило,че отварянето на  много работни места, ще бъде посрещнато с овации за тях, но уви, започват мъките.

Вече споменах, че Залцбург и Китцбюел в Австрийските Алпи, в близост до които се добива волфрам ( до находището е и флотационната фабрика) не са по- малки туристически центрове от Велинград , напротив много по- големи, т.е. ние се правим на по-големи католици от папата.

Но да погледнем и „упреците“ по отношение на проекта.

–         Находището е било на 6-8 км. въздушно разстояние и ще замърсява града.

Както е тръгнало, след някой още ден, тези хора ще докарат находището до центъра  на  Чепино.

Значи и най-обикновените хора знаят, че Грънчарица е на 18 км. въздушно разстояние. Добивът ще става по подземен начин, като се ползуват съвременна техника и технология, така че не може да се замърсява въздуха.

–         Замърсяване на питейната вода

Грънчарица не е вододайна зона и стига с тези лъжи. От там никое селище не черпи вода. Ако имаше такова нещо, първо кмета на с. Кръстава щеше да възрази, а той е за проекта. По отношение на Клептуза, водите идват доказано от водната пещера „Лепеница“, в района, на която се „натискаме“ за проекта“ Сютка“. Прокарването на ски писти там ще доведе до значително изсичане на гора, а от там и чувствително намаление на водите на Клептуза, които се акумулират точно от северните склонове на Сютка.

–         Минералните води щели да изчезнат

Няма как да стане. В геолого-структурно отношение няма никаква връзка между находището и минералните води във Велинград. Находище“ Грънчарица“ е почти в центъра на т. нар. Западнородопски  гранитен батолит(антиклинорий) а минералната вода, в седиментите на Велинградския басейн.

И един пример: От другата страна на Западнородопския батолит е Елешница. Там дълго време имаше минни работи, а в близост до тях минерални води, които не изчезнаха, вследствие на тази дейност.

–         Заразяване с уран

Преди няколко години, може би пет, отсечката за с.Кръстава бе чакалирана с материал от табана на една от галериите на находището. Опонентите на кмета тогава го обвинили, че заразява населението в района. В разговор с него тогава го успокоих, че няма уран в находището и няма за какво да се тревожи. Взетите проби потвърдиха, че действително няма уран. И действително, от взетите от нас преди това хиляди проби, не е имало уранови минерали.

На находище „Грънчарица“ до 1990г. са прокарани над 400 бр. проучвателни сондажи, последните от които, с дълбочина до 800-850м. и минни работи – галерии с обем повече от 3000л.м. Някой да е чул  тогава, че има замърсяване?

Напротив, тогава имаше най-много почиващи в града. В центъра надвечер не можеше да се разминеш от хора, ресторантите пълни.

Шеелитът, главния минерал, който ще се добива, представлява  CaWO3  и в него няма вредни елементи. Той има висока точка на топене и намира широко приложение в електротехниката, електрониката, подобрява качествата на стоманата (направа на режещи инструменти), в ракетостроенето и т.н.

Автор: Инж. Детелин Ендяков