От както стана наводнението в Мизия всички медии писаха и изговориха много.Отразихме повечето акции за събиране на помощи за пострадалото население. Днес ПЗИНФО ви представя разказа на един доброволец. Тя помага в Мизия с цялото си семейство. Избрахме нейния разказ, защото нещо много силно я свърза с пазарджишко и по-специално с Велинград, от където са баща и част от роднините и.

(Моля, прочетете и разпространете – по телевизора няма да го дадат)

Тези хора на снимките. Вижте ги внимателно.
Те са съседи, приятели, колеги, роднини.

Ухилени до уши, щастливи млади хора (и деца на 9, 11, 13, 14).
Грижовни, състрадателни, великодушни и пълни с пороци – пият, пушат, псуват, одумват (изключая децата). Последните четири кусура избликват най-вече вечер, на маса, след тежкото разнообразие на мизийския ден.
Денем са приветливи, дори когато потта се лее по лицата и телата им – жегата тези дни там е прилична. 
Ставане в 6-7-8 часа – кой когато може. Закуска.
Събиране в Кризисния щаб, разпределяне на адресите на разрухата.
Запасяване с ръкавици, маски, ботуши, лопати, кофи.

Първи адрес: мазе с гниещ под в къщата на фотографа на Мизия. Риене с лопати до жълтозем, или както го наричат местните, изнасяне на 20 чувала воняща гнилоч. Четирима сме. Фотографът е инвалид и ни окуражава от двора.

Втори адрес: мазе, потопено изцяло (водата на етажа отгоре е стигала над коленете). Буркани сливи, праскови, ягоди, бутилки истински доматен сок, които никога няма да бъдат изядени, защото са отровни. Както всичко поникнало на тази земя в следващите 5 години. Зловонна тиня, целите сме в кал, вадим едно след друго всичко отвътре: зимнина, подгизнали дюшеци със зашеметяваща миризма, 5 кални до неузнаваемост велосипеда всякакъв размер (и Балканче от ранните), обувки, столчета, столове…
Шестима сме. Децата искат да помагат и хващат леки неща за пренасяне извън портата, сортират.

Трети адрес: мазе. Същата смрад, лепкава кал и хлъзгави, гадни на пипане вещи – нови и стари спомени, складирани надежди. Скатана сигурност. Бабата и дядото са били спасени, когато водата на двора е стигала гърдите. Дядото го държат далеч от гледката, за да оцелее.
Попадаме на друга група доброволци, дошли с личния си автомобил. Общо 8 сме с дъщерята на стопаните и 13-годишната ни дъщеря (иска и участва наравно с нас).
Жената ни кани да вечеряме с тях, да се изкъпем в дома им. 
„След всичко, което видях, и аз ще помагам в беда, ставам доброволец“. Така каза Маруся.

10577068 678409365570515 177822876936842212 n

 

На снимката авторката, която извозва боклук с настроение

Ден втори.
Първи адрес: мазе. Водата е потопила горния етаж до средата. Атмосферата е като в предните мазета. Спуква се бидон с ракия и тези, дето сме вътре, малко се замайваме от миризмата. Изнасяме всичко, остават само празни, гнили рафтове. Децата участват във веригата извън мазето. Пълним кофите по-малко, изнасяме ги по-начесто, щадим кръстовете си. Веригата е прекрасно творение. Всички дружно правим всичко. Усмихваме се без някой да снима.

Втори адрес: обор. Бил е във вода до тавана. Пълен с непотребна покъщнина, грижливо и напразно събирана от старите стопани. Отново верига – дълга 15 души и красива.
Трошим, което се поддава на трошене с подръчни средства, защото иначе е тежко, много тежко. Големите цели каси стара дограма, барабар с крилата и стъклата, изнасят групи от по двама-трима мъже. Слънцето вече пече неприятно, комарите неуморно хапят – по всяко време на деня, особено на сянка.
Домакините ни черпят с кайсиева ракия, водка, вафли, сладки, както на останалите места.

Трети адрес: извън мазетата. Изкореняваме отровени чушки, домати, храсти, гонещи вредителите по естествен път. Растели са чисти чушки, домати, грозде, лук, царевица – без Монсанто, Байер, Синджента, Дюпон пестициди, инсектициди и друг род циди.

Сега цялата градина е жълтокафява. Като погледнеш фасадата на къщата ти става страшно – градината, лозето, оградата, всичко е било напълно под водата. Хората са чакали на втория етаж водата да стигне до прозореца, за да дойде лодка да ги прибере. Имало е много лодки в този ден, и следващите. След бедствието непосредствените действия са правилни и навременни. След. Няколко дни по-късно отново изчезва адекватността. Спира грижата. Няма помощ. Жители на Мизия, оправяйте се, както можете. (После се чудим откъде идват озлоблението, мизерията в душите, непукизмът, примирението.)

Някой писа, че било тежко поради липса на достатъчно доброволци. (Май вестник Труд.)
Наистина?
Аз пиша: има шепи надежда поради наличието на доброволците. Поради нищо друго.

Тези хора на снимките. Вижте ги внимателно.
Те са братовчеди, приятели, колеги, съседи, познати. Едни от всички.
Просто днес те са там. Утре… Вие ще сте някъде другаде, където някой има нужда.

П.П. Важно: бялото ежедневие. В почивките и между тях царят закачките. Завързват се приятелства. Вечерите пращят от свободно говорене и непонятно разбирателство между напълно непознати. Лекота на общуването. (Ядосах се на няколко окъснели доброволци, че в 3 часа още разпалено анализираха живота току пред входа на детската градина (ОДЗ „Детелина“), в която спяхме. С лекота го направих.  )
Ако задълбаем в говоренето, е твърде възможно да изплуват различията – един е син, друг – червен, трети кой знае за кой отбор е. Повечето са безцветни и много шарени. Не задълбаваме твърде много. Няма нужда. Тук сме да градим. Не да унищожаваме.

Ето част от свърталищата на тези странни хора:
Народна гражданска защита – 
https://www.facebook.com/groups/narodnazashtita
Народна гражданска защита –https://www.facebook.com/narodna.grazhdanska.zashtita
Доброволци за Мизия! – https://www.facebook.com/events/1449700541960516/

Сърнела Воденичарова,доброволец в Мизия