В сезона на дихателните инфекции: как да ги разпознаваме и да се пазим?

Дихателните инфекции – сезонът им настъпи. Остри заболявания, които се провокират от множество микроскопични агресори: адено-, рео- и риновируси, респираторно-синцитиален вирус, парагрипни вируси и др. След около два месеца ще ни атакуват и причинителите на грипа. Според Световната здравна организация, през тази зима ще ни разболяват известните щамове – Свински грип, Хонконг, Виктория и Ямагата. Те ще се вихрят на фона на неотшумяващи здравословни проблеми. Така че е разумно да не пренебрегваме въпросните частици, въпреки семплите им размери и структура.

Важно е да помним, че по въздушно-капков път или при контакт със заразена повърхност тези вируси се предават от човек на човек. В организма нахлуват през носа и устата, по-рядко през очите. Първоначално нападат дихателните органи и водят до сходни симптоми. Но заболяванията не са неразличими. Нека разгледаме особеностите на дихателните инфекции и няколко профилактични правила.

10 особености на дихателните инфекции

Нека разгледаме основните признаци на дихателните инфекции:

1. Вирусната инвазия в човешкия организъм

При настинка е последователна и болестните симптоми се разгръщат един след друг. За разлика от острите дихателни инфекции, грипът започва с много оплаквания отведнъж. Пострадалият е сякаш обсебен от болестта, което е дало името й – от френското gripper (сграбчвам). И грипът, и настинката се проявяват след няколкодневен скрит период (от контакта с вируса до първия сигнал за заразата). При други инфекции скритият период може да е по-дълъг и след около две седмици да настъпят затруднения в дишането.

2. Мястото, което поразяват дихателните инфекции

Това са горните дихателни пътища. Но има и вируси, които се насочват към бронхиолите (крайните разклонения на бронхите) и към белодробните алвеоли, където се извършва газовият обмен. Уврежданията в посочените „дълбоки“ места предопределят тежестта на заболяването.

3. Телесна температура

При простуда тя е леко повишена. Нерядко обаче остава в нормалните си граници.

Температурата на здравия човек е между 36,4˚С и 37,3˚С, когато е отчетена с медицински термометър в суха подмишница. Ако термометърът се постави в устата, стойностите са по-високи с половин градус. Характерни за грипната зараза са телесните температури от 38° C до 40°C, измерени в подмишницата.

При други дихателни инфекции температурата може да се покачва постепенно като достига 38,5°C, 38,8°C, 39°C;

4. Дихателните инфекции и кихането

Често се среща при настинка и рядко при грип. Но има респираторни заболявания, които започват направо с кашлица.

5. Кашлица

Неотменен симптом на дихателните проблеми. Нейното внезапно начало и по-голямата й дълбочина насочват към грип. Незабавна лекарска намеса налага кашлицата, която се засилва стъпалообразно и непрекъснато.

6. Загуба на обоняние и вкус

Не е изключено при простуда и грип, но се случва рядко и е съпроводено със силна хрема и висока температура. Неотдавна британски лекари предупредиха: ако у даден човек изчезнат вкусът и обонянието, дори да липсват други оплаквания, много вероятно е той да развива вирусно заболяване. Дори то да е в лека форма, експертите препоръчват при загуба на посочената сетивност, потърпевшият да се самоизолира.

7. Хрема и запушване на носа

Често съпътстват настинката. При грип тези симптоми са по-тежки, но могат да липсват при други вирусни инфекции.

8. Главоболие

Доста рядък симптом за настинката. Често обаче тормози болните от грип и от редица още респираторни заболявания.

9. Дихателните инфекции и мускулната болка

Типична за грипа. Тя е по-малко интензивна у хората с настинка. Не са изключени болки, локализирани в отделни части на тялото. Специално внимание и бърза медицинска консултация налага болката в областта на гърдите, особено ако пострадалият има чувството, че е стоварена тежест върху гръдния му кош.

10. Умора

Тя е сигнал и за всички дихателни инфекции. При настинка това усещане продължава няколко дни. Грипът се проявява с доста по-осезателна умора, която се задържа до три седмици. Умората е чест симптом и при други белодробни заболявания.

Разбира се, точната диагноза се поставя от лекар след преглед и лабораторни тествания. Той определя и лечението според особеностите на всеки отделен пациент. Сравнението между симптомите на дихателните инфекции е ориентировъчно и следва да се приема не като заплаха, а като стимул за спазване на проверените в практиката

10 профилактични правила за превенция на дихателните инфекции

Следвайте тези правила, за да опазите максимално организма си от нахлуващите инфекции.

1. Не подценявайте маските

Ако се поставят правилно, те са надеждна преграда пред респираторните вируси.

2. Въздържайте се от ръкуване в сезона на дихателните инфекции

Може да го замените с индийски поздрав. Вместо да стиснете ръката на човека срещу вас, направете лек поклон с глава при опрени една в друга длани, прибрани към гърдите. Ако все пак ви се наложи ръкуване, малко по-късно почистете ръцете си със специален дезинфектант. Прилагайте го и непосредствено след пътуване с обществен транспорт.

3. Мийте ръцете си с топла вода и сапун – колкото по-често, толкова по-добре

Нанасяйте сапун не само върху дланите, но и по горната повърхност на ръцете, както и по всеки пръст по отделно. Миенето трябва да продължава минимум 20 секунди, след което е правилно да изплаквате ръцете си внимателно и да ги изсушавате с кърпа за еднократна употреба.

4. Забравете за дихателния етикет в сезона на дихателните инфекции

Почти всеки ще ви каже, че трябва да закривате с ръка устата и носа си при кихане и кашляне. В сезона на дихателните инфекции това е опасно, защото вирусите полепват по пръстите и дланите и замърсяват всичко, което докосвате. Разумно е, при кихане и кашляне, да се обръщате настрана и да ползвате кърпички за еднократна употреба.

5. Пийте достатъчно течности

Така ще поддържате влажна лигавицата на дихателните пътища. В такова състояние тя се превръща в неблагоприятна среда за микроскопичните агресори;

6. Поддържайте дистанция

Стойте на минимум половин метър при разговор с други хора. Ако някой кашля, отдалечете се от него на разстояние от 2 метра;

7. Мобилизирайте имунната си система като превенция срещу дихателните инфекции

Дихателните инфекции.

Тя е човешкият верен пазител, който се бори с всякакви външни нападатели. Един от начините за нейното укрепване е храненето със здравословни ястия и приемането на витамини и микроелементи. Много необходими за имунитета са:

  • витамин А – участва в синтеза на имунните клетки;
  • витамин С – има ключова роля за образуването на специален белтък –имунен протеин, който е мощен антиоксидант;
  • витамин Е – необходим е за производството на защитни вещества – антитела;
  • витамини от група В – те са мощни имуностимулатори;
  • витамин D – регулира способността на организма да се бори с инфекции и хронични възпаления.

Изключително полезни за имунитета са следните микроелементи: желязо (участва в синтеза на кръвните клетки), цинк (подпомага организма в борбата с вирусните инфекции); селен (стимулира синтеза на антитела, които унищожават болестните микроорганизми);

8. Осигурете си здрав сън в рамките на 6 до 8 часа

Многобройни изследвания сочат, че лишаването от сън нарушава хормоналното равновесие в организма и потиска имунната система. Силният стрес също води до хормонален дисбаланс, който в крайна сметка отслабва имунитета.

9. Не допускайте лекият и умерен стрес да прерасне в деструктивен

За да се справите с нервното натоварване, научете се разумно да планирате задачите си. Не поемайте отговорности, които не сте в състояние да изпълнявате, редувайте трудовата си дейност с почивка и умерени физически натоварвания.

10. Смейте се

Проучване в Норвегия сочи, че хората с чувство за хумор имат по-силна имунна система и надживяват връстниците си, които са прекалено сериозни. Приемете смеха като елемент от здравословния стил на живот. Това е напълно в духа на известната мисъл – „Светът е оцелял, защото се е смял“.

 

Д-р Ваня Шипочлиева

източник:forlife.bg

Ari Kremen

Loading Facebook Comments ...
%d bloggers like this: