Коста Биков на 76 г. – талантливия режисьор от гр. Ракитово е член е на УС на Съюза на българските филмови дейци

Младоликият Коста Биков на 76 години (17 декември 1944)! Честито!
Талантлив режисьор с породисто чувство за хумор, тънък усет за история и приятел на Българска национална филмотека. Бил е главен продуцент на Студия „Екран“ в БНТ. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.
Роден е в град Ракитово. Средното си образование получава в Техникум по механотехника в Пловдив през 1963, а след това завършва приборостроене във ВМЕИ „В. И. Ленин“ през 1971. През 1979 завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.
Игралният му дебют е „Прилив на нежност“ (1983) – за първите години след 9.9.1944 и страстите в българско село с Любен Чаталов, Камелия Тодорова, Петър Слабаков, Павел Поппандов, Иван Григоров и др. Филмът е спрян седмица след премиерата. „Живот до поискване“ (1987) е за стремежа към успех на обикновените хора с необикновени измерения с Любен Чаталов, Катя Иванова, Ивайло Герасков, Филип Трифонов, Адриана Петрова, Юри Ангелов…
Коста Биков е създал и важни документални филми: „Опит за мълчание“, посветен на Константин Павлов (1996), „Пътешествие между два филма“ за и със Рангел Вълчанов (1998, „Златен ритон“, поделен), „Великото сбогуване“, посветен на Георги Божилов-Слона (2005), тв театър „Лазарица“ заедно с Юлия Огнянова (2005) като задочен диалог между Йордан Радичков и Рангел Вълчанов, „Гражданинът Кино“, посветен на уникалния филмов историк и критик проф. Тодор Андрейков, един от бившите директори на БНФ (2014), „Рангел завинаги“ (2019). Като актьор е участвал във филмите „Чуй петела“ (1978) на Стефан Димитров и „Денят на владетелите“ (1986) на Владислав Икономов.
Коста Биков: „Рангел казваше: „Каквито и да сме, ние вече сме спомени“. Двамата с него се опитахме да представим неговите най-вече незаснети, сънувани филми, към които аз се отнасям със страхотно преклонение. Но искам да подчертая, че не съм единственият, който се възхищаваше на неговата личност. Георги Данаилов приятелски се шегуваше с името му: „Той е едно вълшебно съчетание между шоп и ангел и така се е получава Рангел“. Йордан Радичков, с когото беше много близък, на премиерата на „Лазарица“ му каза: „Прегръщам те със сърцето си, Рангеле!“. Кинорежисьорът Красимир Крумов – Грец го охарактеризира с най-поетичните и добри думи: „Така се беше изпречил пред слънцето, че по неговата сянка се досещахме къде е денят и къде е нощта. Стъписани тръгвахме след босите му селски нозе, с които газеше и по небето“. Затова и избрах думите на Грец за първоначалните надписи на филма“.
„Двадесет и една година след първия си филм за Рангел Вълчанов „Пътешествие между два филма“ страстният му изследовател Коста Биков е създал още по-плътен портрет на грамадния режисьор. Рангел беше за малко с нас – жив, енергиен, неистов, уникален, любим.“
Геновева Димитрова
в. „Труд“
снимки:интернет

Ari Kremen

Loading Facebook Comments ...
%d bloggers like this: