Кристиан Ваклинов за единствената действаща теснолинейка в България

Чували ли сте за малката родопска железница, тръгваща от Септември с крайна спирка Добринище? А знаете ли интересната ѝ история? Предлагаме ви да я научите от Кристиан Ваклинов – младо и вдъхновяващо момче, с което проведохме дълъг и много интересен  разговор по темата.

 

Здравей, нека започнем с няколко думи за теб. Кой е Кристиан Ваклинов?

Кристиан: Роден съм на 9 септември 1994 г. в Пазарджик. Завърших основното си образование там, след което испанска гимназия в София. Към момента съм трета година редовен студент във Финансово-счетоводния факултет на УНСС. Свободното си време прекарвам с близките, с малкото истински приятели или сред природата, в семейната ни къща край Пазарджик и не на последно място – пътувайки с теснолинейката. Обичам България и в нейната природа намирам своя душевен мир, разтоварване и зареждане с нови сили. Най-често за почивка посещавам Добринище, но не само заради влака. Скоро баба ми разбра, че нейните корени са от онзи край, може би това ме тегли точно към този планински град.

Кога и как ти хрумна идеята за популяризиране на теснолинейката Септември – Добринище?

Кристиан: Още през 1998-1999 г. започнах всеки уикенд да ходя с баба и дядо на вилата край Велинград. Макар да пътувахме с личен автомобил, през цялото време чаках да видя теснолинейката. Като разбрали колко ме впечатлява Малкото влакче, баба и дядо започнали да тръгват от вкъщи и от вилата в такъв час, че задължително да срещнем планинската железница някъде по трасето. В същия период всеки петък татко ме водеше на гарата в Пазаржик да гледам влакчетата. Цял живот ще помня тези срещи – теснолинейката до Пазарджик още се движеше. Тогава тя идваше на гарата, престояваше и поемаше обратно. Така заедно с раждането на брат ми през 1998 г., Малката железница се превърна в едно от първите ми силни впечатления от света край мен, което ще помня докато съм жив.

теснолинейка

През 2009 година започнах да водя мои приятели и съученици от София на разходка с теснолинейката – кога до Велинград, кога до Банско. Това стана традиция – на всеки два месеца да се возим.

Идеята за популяризирането на влакчето започна през септември 2012 г., когато в училище по предмета „Свят и личност“ трябваше да направим проект, който да се занимава с нещо социално – да помогнем за нещо, на някого, да предложим, да направим… Веднага бе решено, че аз ще представя проект за теснолинейката. Бях пътувал над две години и познавах проблемите на хората по линията. След това проведох анкета във влака, писах писма до БДЖ за промени в разписанието, които хората искат и какво ли още не. Местните започнаха да ме разпознават. Опитите за промяна обаче бяха неуспешни, докато през 2013 г. не написах последното си писмо до новоизбрания премиер Пламен Орешарски. Получих отговор, че искането ми ще бъде разгледано. Есента стана ясно, че БДЖ най-сетне са заложили от декември да тръгне един допълнителен влак по линията, който да пътува вечер от Добринище до Якоруда. Това искаха местните и аз успях да го постигна за тях. Така всъщност започна борбата… та чак до днес. По-късно приливът на нови и нови идеи беше непрестанен и така започнаха и действията ми за популяризиране на тази жп линия.

В края на 2014 г. се запознах с настоящия си най-добър приятел Ивайло, с когото днес заедно движим много от нещата. На години той е колкото мен и учи в Германия, затова се занимава предимно онлайн, като основен участник в поддържането и развиването на Facebook страницата ни „Родопската теснолинейка”.  Тоест за рекламата на линията се грижи най-вече той, аз върша другите неща – тук на място – сред хората и институциите.

Разкажи ни повече за историята на тази железопътна линия.

Кристиан: Историята е уникална, вдъхновяваща и пораждаща чувство на гордост. За няколкото години, в които се занимавам активно с влакчето, попаднах на почти всичко за тази жп линия – снимки, факти и истории, и успях да ги събера в една книга, своеобразна енциклопедия за Родопската теснолинейка. Тази книга е готова и в момента работя по въпроса с издаването й.

tesnolineika2

Историята на железницата е голяма – тази година се навършват 100 години от раждането на идеята за нейното построяване и 90 години от проникването на първия тесен влак в Родопите – до днешен Велинград. Строена е между 1921 и 1945 г., по план трябвало да стигне до Гоце Делчев и Егейско море. Носила името Татар Пазарджик – Неврокоп. Днес така и не достига до Гоце Делчев, а началото й – Пазарджик, бе отнето през 2002 г., когато закриха отсечката Пазарджик – гара Варвара.

Линията е проектирана от български инженери и специалисти, строена основно от трудоваци, сред които и мой прадядо. Времето, в което е строена, особено първият участък в дефилето на Чепинска река, е било лишено от всякаква механизация. Всичко се е правило на ръка, с много труд, воля, изпитания, опасности и най-вече с желание да се постигне това. Смятам, че днес, макар и в развито време, такова уникално съоръжение не може да бъде направено. В едно с природата, особеностите на трасето, подвижния състав и историята наоколо, теснолинейката е национална гордост. Тя е развила целия западнородопски район – индустриално, културно и от туристическа гледна точка. Изключително ценна е за България. Все още много хора не са чували за нея, което е грешка на политиката, която води държавата ни.

Теснолинейката Септември – Добринище е най-високата жп линия на Балканите, преодолява денивелация от 200 метра само за 3 км права линия под формата на осмица, в която линията се пресича сама себе си в 4 етажа. Това е уникално за света в този мащаб. Същевременно теснопътната железница има свой ритъм на живот – тя обслужва хиляди местни хора и стотици от тях нямат друга алтернатива за придвижване, защото само теснолинейката е стигнала до затънтените им селища дълбоко в Родопите. Тази жп линия свързва уникални местностни и селища – като тръгне от богатото на древни тракийски останки Пазарджишко поле, където съвсем скоро учени установиха, че се намират основите на най-древния град в Европа, потънал под Плоската могила до с. Юнаците, мине през уникало живописното скалисто Чепинско дефиле, спре в СПА столицата на Балканите – Велинград, преодолее най-високата гара на Балканите – Аврамово, после се спусне по долината на река Места в Якоруда – един малко познат град, който носи много българщина в историята си, и продължи до Разложката котловина, където на сянка под Пирин лежат Разлог, ски столицата на Балканите Банско и китното Добринище, познато още на римляните. Връзка между Тракия, Родопите, Рила и Пирин. Това е теснолинейката. И макар нестигнала до Гоце Делчев, тя е изиграла огромна роля и за неговото развитие през годините до 1989 г. Така за времето, когато е строена, теснолинейката е чудо на инженерната мисъл и трябва да ни прави горди като българи, наред с Шипка, Царевец и още много други изконно български места и обекти.

теснолинейка2

Защо е важно да продължаваме традицията?

Кристиан: Ами как без традиции? Традицията е история. Историята пък разграничава хората, народите, етносите. Ако потъпкваме традициите, потъпкваме и историята си. А без история, какво ще бъдем? Може би в последните години ставаме свидетели точно на това – масово ни се натрапва, че традициите не са важни, с тях и историята да върви към ненужните и непотребни ценности, а на тяхно място – празнота, простащина, елементарност, липса на патриотизъм, липса на човещина, липса на сплотеност и на усещане за това, че сме народ, че сме едно цяло. Може би това е цел. Затова традицията е важна.

А относно теснолинейката – изключение няма. Тя е гръбнак на българското. Не е просто една линия от град до град. Всеки, докоснал се до нея, знае това. Не са мои думи и пристрастни разсъждения. Теснолинейката наистина е традиция. Ако позволим да я загубим, с още една крачка ще се доближим до обезличаването ни като славен народ, постигнал много. Аз недоумявам как може сегашните властимащи да си позволят на глас да изрекат думи, свързани с посегателство над теснолинейката. Какво са направили те, че да се подиграват така с труда на предците ни? Ако някога, преди 100 години, политиката е била такава, каквато днес – нямаше да я има тази България, която сега виждаме и която сега позволяваме да разрушават. Виновни сме – за загубата на традициите, за бедността, за всичко, което ни се причинява. Малък съм и се надявам да видя по-добро от днешното време…

vlak

truestory.bg

velingradnews

Loading Facebook Comments ...
%d bloggers like this: