Община Велинград е предприела всички законови мерки за недопускане на добив на волфрам на територията на общината

С решение № 13852 на ВАС, от 13.11.2018 година, община Велинград още преди близо година и половина окончателно спечели делото срещу концесионера „Ресурс 1” АД за  „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица център“.  С това дело е отхвърлена жалбата срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда от директора на РИОСВ – Пазарджик, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение/ добив на волфрам/.  Окончателното решение е да не се одобри осъществяването на инвестиционното предложение „ Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица-център”, находящо се на територията на община Велинград с Възложител „Ресурс- 1 „ АД .

Мотивите на съда най- кратко се изразяват в следното:

В контекста на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, оспореният резултат е обоснован с констатацията на административния орган, че в представения доклад за ОВОС не са отразени съществуващите водохващания, като такива за питейно – битови нужди, находящи се на р. Грънчарица и дере Везьов дол, водоснабдяващи гр. Велинград чрез СД „Бистрица“, както и потенциалните възможности и източници на замърсяване от точковия източник на емисии в атмосферния въздух (капиталната вентилационна система) и неорганизираните имисии от бъдещата производствена площадка. В плана за изпълнение на мерки за намаляване или предотвратяване на вредни въздействия върху компонентите на околната среда, липсват или са недостатъчни конкретните мерки за недопускане замърсяването на повърхностните водоприемници, предназначени за питейно-битови нужди от бъдещата експлоатационна дейност на капиталната вентилационна система, депото за стерил, както и влияние от дъждовните води, формирани от производствената площадка. Неотчитане на съществуващите водохващания в рамките на заявената площадка на инвестиционното предложение и съответната в тази връзка празнота в плана за изпълнение на мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия, не гарантира спазване на нормите за качество на околната среда.

С оглед чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредбата е посочено, че от възложителя е отхвърлена възможността за промяна на доклада за ОВОС във връзка с променената фактическа обстановка и необходимата промяна в площта на инвестиционното предложение, поради което не може да се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда.

Във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 3 от Наредбата и с оглед Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017г. на Директора на БД „ИБР“, Пловдив е констатирано, че са налице данни, че инвестиционното предложение е в противоречие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Посочено е, че в инвестиционното предложение не са отразени съоръженията и сервитутите на СД „Бистрица“, попадащи в площта на находище „Грънчарица Център“, за които следва да се прилага забраната по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда е посочено отрицателното становище в писмо вх. № КД-01-4225 от 15.09.2017г. (л.244) на Регионална здравна инспекция – Пазарджик.

Началото на концесията е през 2009. Проведени са  обществено обсъждане и множество дебати по темата. Гражданите на Велинград ясно и категорично заявиха,че добива на волфрам е нежелана дейност на територията на общината. Позицията на д-р Коев още от предизборната кампания  по време на първият му мандат беше да  се работи в посока на запазването на Велинград- чист, без  рудодобив и утвърждаването му като най-чистия град на България. „Без чист въздух, без чиста вода и чиста околна среда няма как да се опази здравето на хората, което е най-ценния ресурс в живота.”

Благодарение на активната работа на кметския екип бяха регистрирани санитарно- охранителните водоеми на община Велинград, които са на територията на „бъдещата„ мина Грънчарица , и водата от тях беше окачествена за питейни и битови нужди. Неоценима помощ за постигането на тези резултати оказаха, както бившият министър на околната среда и водите Нено Димов, така и тогавашният  зам.-председателя на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов.

В така нареченото „второ дело“ по отношение на волфрамовата мина, всъщност става въпрос за следният правен казус:  Концесионера „Ресурс 1” АД, обжалва пред ВАС,  заповед на директора на Басейнова дирекция, за узаконяване на санитарно-охранителните зони. Делото  е по Жалба на „Ресурс 1” АД срещу Заповедта за СОЗ / санитарно-охранителните зони на Директора на Басейнова Дирекция/ . Делото беше гледано в АС – Пловдив, като съдът обяви заповедта за СОЗ за нищожна. По жалба на община Велинград и на Басейнова Дирекция беше образувано  адм.д.№ 8832/ 2018г. по описа на ВАС.

С решението си Административния съд – Пловдив е обявил за нищожна Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на БД „ИБР“ – Пловдив, с която на основание чл. 119, ал. 4, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 155, ал. 1, т. 12 от ЗВ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /наричана по-долу само Наредба № 3/2000 г./ е УЧРЕДЕНА санитарн-охранителна зона (СОЗ) около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарска и нейните притоци: река Малка река, Везьов дол и Трълско дере в землището на село Кръстава, село Грашево, село Бозьова и село Цветино, община Велинград, област Пазарджик за питейно-битово водоснабдяване на град Велинград, община Велинград, Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Чепинска и притоци от извори до устието на река Абланица и река Хремщица, съгласно Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009 г. на Министерството на околната среда и водите, гр. София, със съответно посочени географски координати на водохващанията и съответен охранителен режим в санитарно-охранителната зона за нищожна и е изпратил преписката до компетентния орган за произнасяне – Министъра на околната среда и водите.

В касационните жалби се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Счита се, че при постановяване на съдебното решение съдът не е отчел факта, че разрешителното за водовземане № 01410007/16.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, и Заповед № СОЗ-М-323/25.08.2017 г. на Директора на БД „ИБР“ са два отделни административни акта. Според касатора неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 3/2000 г., като е прието, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, което обосновава нейната нищожност. Освен това с писмо изх. № 05-08-4737 от 04.11.2016 г. преписката по издаване на оспорената заповед е върната от министерството на БД „ИБР“ с мотиви, че „в случая СОЗ ще се извърши около речните водохващания извън границите на национални паркове“, което е от компетентност на Директора на Басейнова дирекция, а не от язовир по Приложение № 1 на ЗВ“.

Мотивите на ВАС да върне делото за преразглеждане са следните:

Административен съд – Пловдив не е обсъдил по делото обяснителната записка с установения факт, че преписката по заявлението на „ВКТВ“ – ЕООД за учредяване на СОЗ е изпращана на Министерството на околната среда и водите, като същата е върната на Директора на Басейновата дирекция за произнасяне с дадени указания с оглед на факта, че СОЗ ще бъде определяна около речните водохващания извън границите на националните паркове и не около язовир „Батак“, който безспорно видно от Приложение № 1 на ЗВ е включен в т. 4 на списъка на комплексни и значими язовири.Т.е компетентният орган по определяне на СОЗ не е Басейнова дирекция, а самият Министър на Околната среда и водите.

Второто основание, което е в основата на решението на ВАС да иска ново преразглеждане от Административен съд – Пловдив е: В съдебното решение предмет на касационната проверка липсват изложени мотиви, подкрепящи този извод с оглед факта, че разрешителното за водовземане № 01410007 от 16.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, и Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“ за учредяване на СОЗ, са два отделни административни акта и като такива не са взаимосвързани. Не е изяснено, ако е налице твърдяното препокриване на територии (концесия и СОЗ), как това би се отразило на ползването на разрешената концесия. Ето защо основателно е и възражението, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил единствено въпроса относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, следва да бъде отменено изцяло, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, включително и относно компетентността на органа да издаде акта.

Както се посочи, Административният съд в Пловдив с решението си не е отговорил убедително на въпроса, относно компетентността на органа, който следва да издаде заповед за СОЗ. В Закона за водите ясно е разписано в кои случаи компетентен е Министъра на околната среда и водите – чл. 151, ал. 2, т. 2, б „у“: аа) на водовземни съоръжения за минерална вода; бб) на водовземни съоръжения разположени в границите на националните паркове; вв) на комплексни и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битови нужди; гг) в случаите, в които СОЗ е разположена на територията на повече от една басейнова дирекция. В конкретния случай от изложените мотиви не става ясно как съдът е определил, че в това производство е налице хипотезата на подбуква „вв“.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2020г. от 14:30ч.

Видно от делата  по казуса с добива на волфрам на територията на Община Велинград е,че общинското ръководство в лицето на кмета на общината д-р Костадин Коев е стопирало инвестиционното намерение на концесионера „Ресурс 1” АД за  „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица център“. Така нареченото „второ дело“ по инициатива на  концесионера „Ресурс 1” АД  цели оспорването на административен акт, относно неговата компетентност и основание, на което този акт е издаден.

Предстоящото дело на 27.02.2020г. от 14:30ч.,ще разглежда единствено този казус,а не стопираното окончателно с решение № 13852 на ВАС, от 13.11.2018 година, относно инвестиционно намерение на  концесионера „Ресурс 1” АД за  „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица център“.

Община Велинград  в лицето на сегашното ръководство начело с кметa д-р Костадин Коев е предприела всички законови мерки за недопускане на добив на волфрам на територията на Община Велинград.

Още новини

Loading Facebook Comments ...