„Български правозащитен алианс“ е забелязал, че съветниците в двете общини са разширили принципите, върху които са съставени наредбите, записвайки, че: “Размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи: 1) т. 4 „Ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги“; 2) т. 5 „Насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги“.
Но съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за местните данъци и таксиобщинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
И естествено съдът отменя въпросните туекстове. Отменя като незаконосъобразни и разпоредбите на чл.37,т.26 , съгласно които се събира и такса в размер на 5лв., за отписване на имот от актовите книги за общинска собственост, както и на Чл.37,т.17 , които гласят , че за „Документ по предложения на основание чл.66 ЗС във връзка с чл.33 от ЗС“ се дължи такса от 100.00 лева за услугата.
Двата общински съвета са си позволили да завишат драстично и глобите за неспазване разпоредбите наредбата, като е предвидено на физическите лица да се налага глоба в размер от 20 лева до 2000 лева, а на юридическите лица – имуществена санкция в размер от 100 лева до 5000 лева.
Този текст противоречи на чл. 123, ал. 3 от ЗМДТ, според който лице, което декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.
По този начин общинските съвети на Велинград и Сърница са излезли извън компетентността си, уреждайки със същата наредба и отношения по повод извършени административни нарушения, за които се налагат административни наказания. В този смисъл, текстът се явява нищожен, посочват съдиите.
Прави впечатление, че оспорваните текстове съвпадат абсолютно, което се дължи, най-вероятно, на приложения метод „копи-пейст“ при отделянето на Сърница и приемането на подзаконовата нормативна база директно от Общината майка.



