Православната църква почита на 18 януари Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий – покровителят на зимата, снега и леда.

Православната църква почита на 18 януари паметта на Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в Александрия. Празника се отбелязва заедно с архиепископ Кирил, защото двамата спасили християнството от арианството и несторианството.

Според народните вярвания Атанасовден показва, че е средата на зимата, и след него тя си тръгва. Затова на няки места в България се нарича „Среди зима“. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква

“Иди си зимо, идвай лято!”

Празника има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

В преданията Св. Атанас е брат на Св. Антон, и двамата са представени, като ковачи. На много места двата поредни дни на светците 17 и 18 януари са част от общ празник, назован „сладки и медени“.

 

В народнте предания е, че на Атанасовден се ражда чумата.  Затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Важен момент е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучетата. В миналите Ат времена, на празника хората проверявали дали имат дистаъчно запасена храна и дърва, за да знаят ще им стигнат ли до пролетта. И, ако нямали се запасявали отново.

Казва се, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

В българските народни вярвания Светецът е описан, като мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят се наричан още и „Втора Коледа“, защото, който не е заколил прасето си на Коледа, може да го заколи на този ден.

Стопаните гадаели по времето дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – имало ли много сняг на Атанасовден – голям берекет се очаквал.

В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се правели.

На места на на празника се правят общоселски курбани, за общо здраве. А, също и лични курбани, с които да се омилостиви светеца, да премахне тежка болест или голямо страдание.

Традиционен е и ритуала „побратимяване“, които се изпълнява също и на Ивановден.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пиле с ориз, пълнена кокошка, и най-вече свинско с бамя.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и виски технипроизводни.

Българското име Атанас произлиза от гръцкото име Атанасиос (Αθανάσιος), а то произхожда от гръцката думата αθάνατος, означаваща безсмъртен.

 

редактор: vip-velingrad.com

Ari Kremen

Loading Facebook Comments ...
%d bloggers like this: