Преддипломантка от УАСГ с проект за възстановяване на единствената българска теснолинейка

 Преддипломантка от УАСГ с проект за възстановяване на единствената българска теснолинейка

Срещаме се с Даниела Тодорова – студентка в пети курс в Университет по архитектура, строителство и геодезия със специалност „Архитектура”. През изминалия семестър тя разработва своя първи преддипломен проект към катедра “Интериор и дизайн за архитектурата”, а обект на нейната разработка е влаковата композиция на теснолинейката Септември-Добринище. Даниела споделя впечатленията си за теснолинейката, перспективите за развитието на ЖП транспорта у нас и ни запознава детайлно с проекта.

Каква е историята на българската теснолинейка?

Историята на единствената функционираща у нас теснолинейка датира от началото на двадесети век. По време на Първата световна война в България все по-остро се усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към различните краища на страната. Много български земи са почти недостъпни, а проблемът е особено тежък в Родопите, които тогава са почти изцяло откъснати от другите части на страната.

През 1915г. правителството нарежда проучване на планинските райони на Родопите. Година по-късно е взето решение за проектиране на железопътна линия, като предизвикателството се оказва голямо. Поради изключително трудния терен проектът се забавя, но през 1920г. все пак започва строителство. Няколко години по-късно – на 2-ри август 1926 година, потегля първият влак в историята на теснолинейката. ЖП линията се строи и открива поетапно, докато през декември 1945г.  не се реализира и последният й участък от Банско до Добринище, функциониращ и до днес.

В началото на новото хилядолетие част от участъците са закрити поради сложната им поддръжка и ниския пътникопоток, като функциониращата към момента линия свързва град Септември и курортното пиринско селце Добринище. Днес линията е с обща дължина 124,7 км и свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. По пътя си минава през живописното дефиле на Чепинска река и се устремява към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Именно тук се намира и най-високата гара на Балканския полуостров – гара Аврамово, на 1267 м. над морското равнище.

Линията е позната под номер 16 от Националната железопътна мрежа на България. Тя се стопанисва от БДЖ, но до голяма степен грижите за нея са поети от и доброволчески организации.

Личната мисия на една студентка по архитектура

Даниела Тодорова ни разказва, че е чувала и чела много за българската теснолинейка, но първият й сблъсък с нея се случва в началото на нейният девети семестър в УАСГ. „Като човек, който се занимава с подобряване на средата, веднага забелязах проблемите на съоръжението, но и неговият потенциал.”, споделя Даниела. Именно така се заражда идеята й за ново интериорно решение на влаковете от композицията на теснолинейката. Тя споделя, че за нея теснолинейката е като отворена книга, към която би се връщала отново и отново. Днес Даниела планира и разработването на проект за реновация на една от гарите по трасето Септември-Добринище.

Настоящото състояние на влаковата композиция и техническите й параметри

За да започне работа над идеята си, Даниела се обръща към доброволческата организация, която се грижи за популяризирането и поддръжката на влаковата линия – “Сдружение за теснолинейката”. Така тя се запознава с нейния ръководител – Кристиан Ваклинов, който й предоставя базисните технически параметри и чертежи на мотрисите.

Теснолинейката, движеща се по живописната линия, спада към т.нар. Босненски тип с релсово междуосие от 760 мм. Това е едно от най-малките междуосия, реализирани по света въобще, което я прави уникална. В композицията по планинския маршрут могат да се движат до 12 вагона с по един локомотив в двата края. Макар и малко, пространството във всеки вагон носи чар и обаяние, съчетани със спиращите дъха гледки към планинските масиви.

Линията е изключително важна за региона, тъй като

ЧАСТ ОТ СЕЛАТА, КОИТО ОБСЛУЖВА, НЯМАТ ДРУГА АЛТЕРНАТИВА ЗА СУХОЗЕМЕН ТРАНСПОРТ.

Маршрутът преодолява големи денивалации и линията на трасето в план е доста динамична – то преминава през мостове, виадукти и тунели, изградени чрез ръчен труд и без механизация в началото на двадесети век.

С какви трудности се сблъсква проектът за нов облик на теснолинейката?
Даниела споделя, че най-голямото предизвикателство пред нея е било овладяването на изключително тесните пространства. Светлите размери на вътрешното пространство на вагоните в момента възлизат на 235 см широчина и 1240 дължина, а вагоните са организирани така, че разстоянието между двата успоредни реда със седалки е около 70 см.

Даниела казва, че за нея най-важно е подсигуряването на комфорта на пътниците и създаването на комфортна среда за пътуване дори за хора със специални потребности, като същевременно решението трябва да включва и достатъчно добри зрителни погледи към панорамните гледки, разкриващи се от влака. Въпреки трудната задача, тя успява да създаде новаторско решение, което включва всички необходими функционалности и запазва традиционния външен облик на теснолинейката.

Концептуално решение и архитектурен облик на проекта

ИДЕЯТА ПРЕДВИЖДА ОБОСОБЯВАНЕТО НА 4 РАЗЛИЧНИ ТИПА ВАГОНИ.

Те имат различно функционално решение – вагон за достъпна среда, спортен вагон, вагон-ресторант и салонен вагон.

Вагонът за достъпна среда е специално проектиран за хора със затруднено придвижване – възрастни хора, хора с двигателни проблеми и майки с бебешки колички. Предвижда се изграждане на чакаща рампа на гарите, с помощта на която пътниците да имат лесен достъп до самия вагон. При проектирането му е обособено специално фоайе чрез елиминирането на някои от стандартните пътнически седалки. В тази зона се предвижда изграждането и на инвалидна тоалетна – съоръжение, липсващо в теснолинейката към момента.

Вторият тип вагон, наречен спортен, предлага специално обособено пространство за вертикално поставяне и съхранение на спортни принадлежности с големи габарити като ски, велосипеди и туристически пособия. Той е предназначен за любителите на активния начин на живот сред природата. Към момента тези от тях, които използват теснолинейката за придвижване, са изправени пред трудности при транспортирането на съответната спортна екипировка.

Салонният вагон е пътнически вагон с обособени места за сядане успоредно на дългите му оси. Даниела го определя като най-социалният от четирите вида, като с подхода си тя цели да създаде предпоставки за комуникация между пътниците и да въвлече хората в пространството и същевременно в природата.

Вагон-ресторантът предлага място за отдих и консумация на топли и студени напитки и храни по време на пътуването. Напречно разположеното на стените сядане е организирано в отделени една от друга зони. Във вагон-бюфетът е обособено и  бар-сядане, което предлага отлични панорамни гледки.

Чрез четирите различни типа вагони,

ПРОЕКТЪТ ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ФУНКЦИОНАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ НА ПЪТНИЦИТЕ

и подсигурява комфорта им. Възможни са различни комбинации от четирите типа вагони в една композиция, в зависимост от маршрута, годишното време и необходимостите на пътниците.

Технически параметри, технология на изпълнение и ергономични стандарти

Технологията на изпълнение на проекта предвижда запазването на съществуващата влакова платформа – основата на вагона, и подмяната на всички слоеве върху нея. Ограждащата и покривна конструкция е изградена от метални рамки и специално разработени стенни панели. В конструкцията на стените се предвижда внедряването на два типа прозоречни отвори – панорамни, следващи кривината на вагонната геометрия и стигащи от пода до тавана му, или обикновени с подпрозоречен перваз.

Техническото решение на проекта се базира на прокарването на всички комуникации в специално обособени МДФ кутии, скрити под окачения таван с декоративно осветление. Предвижда се внедряването на воден резервоар, които да задоволява нуждите на композицията. Що се касае до използваните материали в оформлението на интериора, те са предимно естествени – дървени ламперии, дървени декоративни орнаменти и естествени тапицерии за седалките. Даниела споделя, че за нея това е изключително важно, тъй като по този начин се подчертава връзката човек-влак-природа.

ОФОРМЛЕНИЕТО НА РАСТЕРИТЕ И ДЕКОРАЦИИТЕ ПО ТАВАНА ПРАВИ ПРЕПРАТКА КЪМ ХАРАКТЕРНИ ФОЛКЛОРНИ ЕЛЕМЕНТИ.


Възможна ли е реализацията на подобен проект?

Според Даниела проблемът със занемаряването на теснолинейката е най-вече социален. „Работата на архитектите в крайна сметка се свежда до подобряване на средата и чрез това – до социалния аспект на проектирането. За целта обаче обществеността трябва да има интерес към това средата ни да се развива. За мен начинът да се предприемат действия за реновирането на теснолинейката е хората да станат будни и всеки да разбере значението на подобни проекти, тяхната културна стойност за България.”

Теснолинейката Септември-Добринище е обявена за една от най-добрите влакови линии от престижното издания Guardian, а технологията на изграждане на инфраструктурната мрежа на ЖП линията бива изучавана в западноевропейските университети като един от знаковите примери за развитието на железниците в Европа. Въпреки първоначалната ниска информираност сред младите, преддипломантката споделя, че напоследък забелязва различна тенденция. „В течение на работата ми над проекта и обсъжданията съвместно с колегите ми от университета и работа, както и водещия ми преподавател – доц. д-р. арх. А. Ненкова , сред всички ни се породи оживена дискусия и голям интерес към опазването на това и други подобни съоръжения у нас.”, споделя Даниела и подчертава, че за един архитект високата социална оценка на работата му е основен стимул.

Източник: stroiinfo.com

velingradnews

Loading Facebook Comments ...
%d блогъра харесват това: