18 август – успение на Св. Йоан Рилски – покровител на българския народ

Православната църква отбелязва Успението на св. Иван Рилски


На 18 август Православната църква чества Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец – небесен покровител на българския народ. Днешният ден е и професионален празник на миньорите.

Най-известният и почитан национален български светец е роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произхода му е от скромно семейство. А той отрано имал склонност към монашеския живот, като придобил известно образование. Запознал се със светите книги, а в тях търсел духовност и спасение.

На 25-г. раздал наследството от родителите му на бедните и се оттеглил от света. Подстригал се за монах в близката обител (предполага се в манастира „Св. Димитър“ под в. Руен). Търсел подходящи места за уединение (край Земен, на южния склон на Витоша и др.) Но, най-накрая се спрял във „вeликата Pилска пустиня”, където по-късно създал големия Рилски манастир, посветен на св. Богородица.

Иван – рилският отшелник придобил заслужен авторитет. Неговата доброта, нравственост и мъдрост, го прочули навсякъде. А способностите му да лекува, и като чудотворец се разнесли из цялата страна.

Самият цар Петър (927-969) потърсил среща с Иван Рилски, дори според житията на светеца да не била лично, а чрез размяна на послания. Но, владетелят бил благодарен за получените съвети.

Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., от последователи на св. Ив. Рилски. През 941 г., като извършил големи и славни чудеса, като доживял до дълбока старост, игуменът поискал да се оттегли в пълно уединение. Той оставил за приемник ученика си Григорий и написал своя прочут „Завет”. В това „грубо и неуко завещание”, както се изразява светецът, той наставлявал монасите да се отдадат на съвършена бедност и възвишено смирение“ в името на Христовата вяра по българските земи.

Като прекарал 5 години в уединение в близката пещера, на 18 август 946 г. смирено предал Богу дух от земния свят.

Иван Рилски е канонизиран от Българската църква, бързо след смъртта си. Неговите мощи са пренесени в Средец (София) по заръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че подобно „всесвето светило на света” е живяло на родната ни земя. Името му се е славело заедно със светите Кирил и Методий.

Светите мощи били положени в църквата „Св. Георги“, после в дървения храм „Св. Лука“, а към средата на XII в. – в новоизградена църква на името на светеца. В Средец мощите на светеца са били до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г. През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 – 1196), светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново.

Шествието с нетленното тяло на българския светия, били показно на възобновената българска държавност. Ценната ракла с мощите се е ескортирала от елитен военен отряд. Била положена в новоизградената църква „Св. Иван Рилски“ на хълма Трапезица. В Търново мощите били почти 3 столетия. Точно от там столицата на Асеневци култът към българския национален светец надминал пределите на царство Бългрия, за да стане общоправославен обхват.

 

През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес. На светият са посветени много творби, сред които се открояват т. нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „Рилската повест“ от Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (XV в.). А ликът му започнал да се изографисва в българската иконопис. Най-старите запазени до днес иконописи датират от XIV в.

 

Православната църква почита паметта на светията на 18 август.  Празнува се днес в страната и от българските общности в чужбина (Западните Покрайнини, Молдова, Украйна, Македония, САЩ, Канада и дp.)

Св. Йоан Чудотворец се почита няколко пъти в годината със съответните служби и литургии.

На 18 август – неговото успение, на 19 октомври – пренасяне на неговите мощи, като 19 октомври е патронен празник на Рилския манастир, празник на Семинарната църква от Софийската семинария и на всички храмове в България, които носят името на Св. Йоан Рилски. Също и на 1 ноември – Денят на народните будители, който е есенният празник на св. Иван Рилски.

 

редактор: vip-velingrad.com

снимки на иконите: интернет

 

Още новини

Loading Facebook Comments ...