Св. Марина е покровителка на огъня, водите, жътвата, укротява змиите (17 юли)

Св. Марина е покровителка на огъня, водите, жътвата, укротява змиите (17 юли)

Народни традиции в третия ден от горещниците 

Това е един от трите най-горещи дни през годината (15, 16 и 17 юли). Народът ги наричал „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

На 17 юли е третият Горещник – денят на света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец, живял през ІІІ век. На 12-годишна възраст Марина се отдала на християнската вяра и заради това била подложена на жестоки изтезания. На 16 години тя била изправена пред съда и измъчвана – горили раните й с огън, поради което вероятно народът я нарича „Огнена“ или „Опална“ Марина. Въпреки жестоките мъки Св. Марина не се отрекла от вярата си и била обезглавена.

Според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица, Горещник е само този ден – 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари. Вярна се, че изворите (аязмата), обречени на Св.Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват „нов“, „жив“ в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, които са особено силни в деня на Света Марина – 17 юли. Такава е водата и в манастира край Каран Върбовка.

В районите на Родопите и на Странджа планина Св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите: „Нека Света Марина да те умарини!“. Тя често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител.

В християнския свят змията не е обичана и се смята за олицетворение на злото. Обратно – в Индия тя е свещено животно, също е тачена и в някои африкански и азиатски държави, както и по поречието на Амазонка. За българите денят на св. Йеремия се смята за празник на змиите. В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март – Благовещение. Царят им обаче се появява на земята на 1 май – Йеремия. Всъщност змиите излизат, когато стане трайно топло, твърдят зоолозите. Възможно е поради повишаване на температурите през последните години част от видовете змии от южните ни съседки Гърция и Турция да преминат и у нас, предполагат учените

Култът към светицата е силно развит в Странджа,

където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само „чистите“ девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден „лефтерски“ (момински) празник. В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките. Обредното „заклаждане“на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, „за да се събират и влачат ергените по тях“. Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава „ергените да се въртят около тях“.После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. „Какво предеш? – пита едната от момите. Отговорът е – Запридам ергените от Горната махала до Долната“. Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“. Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, „та да пъплят ергените по тях, както пъплят мравките по земята“.

 

Имен ден празнуват: 

Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо и техните производни имена.

подбрано от редактора на vip-velingrad.com по материали от инернет

снимки на икони: google.com

 

 

Още новини

Loading Facebook Comments ...