Художникът Бранимир Манушев: Източната философия ме води към далечна Индия

 Художникът Бранимир Манушев: Източната философия ме води към далечна Индия

Неотдавна художникът Бранимир Манушев, ръководител на художествената галерия в курортния град, се завърна от петото си пътешествие до Индия. Любовта му към непознатото в духовния свят на източните народи го връща отново там. Усеща себе си щастлив и още продължава да го прави.

С художника Бранимир Манушев за впечатленията му от Индия разговаря наша репортерка.

– Г-н Манушев, какво Ви тегли към Индия?

– По-различното мислене и възприемане на огледалния свят. Интересът ми към източната философия тръгна от младите ми години, когато четях произведения на Платон, Аристотел и други древногръцки автори. Тогава започнах да търся духовното в материалния живот, което носи на човека спокойствие и смисъл. След отварянето на границите на България за свободно пътуване, сбъднах мечтата си да посетя Индия – меката на източната философия за това как да живееш. Благодарен съм на поета Борис Христов, познаващ Източния край на света. Още през 1996-а той ме посъветва първо да посетя Индия. Това още повече ме провокира през 2011-а да поема към далечната страна. 2019-а стана петата година, в която отново се опитах да опозная частица от духовната култура, историческото минало и бита на индусите.

– Как организирате пътуването си?

– Не е лесно, но се справям сам. В мисията си разчитам на верни съмишленици от България и света и се чувствам щастлив. Актьорът Кирил Стойков от Врачанския театър очаква с нетърпение, както и аз, есенния сезон с най-подходящ климат в Индия, за да тръгне на път. “Аз за това живея”, сподели той с мен. Моят избор също бяха 24 дни от месеците ноември-декември миналата година. Моите идеи споделя и канадецът Иен – един от милионерите в северната страна. Той, богатият 50-годишен бизнесмен, променя начина си на живот, като раздава на децата си управлението на своето имане, а друга част от него дарява. И се отдава на силата на духовността. Сънародникът му Хосе, с когото сме приятели във фейсбук, също многократно посещава Индия – мястото ни за срещи и разговори. Винаги пътувам индивидуално, но никога не съм сам – печеля все повече приятели, което осмисля това, което правя.

– Кои са местата за практикуване на източните ритуали?

– Много са, защото хората там имат нужда от тях, като медитацията, например. За нея си подготвен, след като завършиш нарочен курс. Посетих Центъра за медитация в Пенджаб. Бях любезно посрещнат и настанен, получавах отговори на всички зададени въпроси. Това не струва нито лев, но можеш да направиш дарение. Времето на медитацията е по твой избор. След нея човек се чувства възроден, защото нещата с душевността на всеки от нас са доста сложни. В Центъра се практикува и хатха йога (слънце и луна) по индийската терминология, позната ми от най-младите ми години.

Много чужденци, сред които руснаци и от други народности, търсят медитацията заради начина си на живот – да преодолеят тичането по материалното и да намерят душевния мир на съществуване.

– С какво обогатихте познанията си от тазгодишното пътуване?

– Отново минах през пазара Пахар Ганч в Делхи. За уникалността му знаех от художник, живял две години в Индия, и от поета Борис Христов. Ако трябва да го опиша кратко – това е огромен хаос и в хаоса – ред и толерантност. В дългото пространство виждаш на едно място жив организъм – поток от хора, супер луксозни коли, каруци, кучета, крави и какво ли не. Липсата на ограничения на движението кара водачите на колите да натискат клаксоните до дупка. Станах свидетел как стопанин на волска каруца, натоварена с чували и бутана отзад, да потропва с дълга пръчка по купето на лъскава лимузина, за да му се направи път. И това се случи. Подобна гледка може да се види само на индийски пазар и никъде другаде, поне така мисля. Всичко там ставаше на магия и всеки тръгва по пътя си, без да недоволства, без напрежение и агресия. Имаше добронамереност и търпимост:

всеки да пази другия до него, да пази и себе си

Не помня да е имало пътни произшествия…

Впечатлен съм от Червената крепост, строена от 1638-а до 1648-а от шах Джахан – символ на Делхи. Крепостта с уникалната си архитектура и украса столетия наред е била дом на династии и на шах Джахан. Огромната градина навремето е обитавана от лъвове, тигри, слонове и други животни.

След денонощно пътуване стигнах до град Джотх пур в щата Раджастан. Наричат го синият град, защото почти всички сгради са боядисани в този цвят. Очаквах, че мястото е по-спокойно за рисуване, но се оказа многомилионен град с една идея по-малко движение и хора от това в Делхи. Дали синьото е своеобразен знак и символ на града – не успях да науча, но гледката е уникална. Там посетих Червената крепост от 1400-а година, също забележително място.

– Кое от посетените места Ви грабна сърцето?

– Тадж Махал в град Агра – олицетворение на любовта и архитектурата. Сравнявам многолюдния поток в мавзолея с този към Сикстинската капела във Ватикана. Входът е между 20 и 30 долара, в западни музеи подобно удоволствие струва много повече пари. В Агра трябваще да остана една нощ, но заради сложните транспортни връзки и осигуряването на билети за следващото пътуване, го напуснах по-рано.

В Тадж Махал се запознах с двама млади пътешественици: канадец – учител по английски в Япония, и румънец – ай ти специалист в Сингапур. През целия ден бяхме заедно с изключително интересните хора. Направихме си снимка за спомен с обещанието отново да се видим.

За читателите на Знаме ще припомня накратко историята на Тадж Махал

Построен от шах Джахан през 1631 – 1653 година на брега на река Ямуна в памет на жена му Мумтаз Махал. Женят се през 1612-а и имат 13 деца, но при раждането на 14-то съпругата губи живота си. Овдовелият 36-годишен мъж цели 22 години гради мавзолей за любимата си Мумтаз, завършен през 1648-а. Шах Джахан решава да построи гробница за себе си на другия бряг на река Ямуна, но, за разлика от ослепително белия Тадж Махал, тя да бъде от черен мрамор. Двете сгради да бъдат свързани с висок дантелен мост от двата цвята мрамор над река Ямуна. Един от синовете му – Аурангзеб, убива братята си и заточава баща си в подземна джамия в двореца на крепостта Агра за цели седем години. Преди края на живота си шах Джахан измолва сина си да го премести в кулата на крепостта с гледка към любимата стая на съпругата му – кралица Мумтаз Махал. Умира на 23 януари 1666-а, погребан до жена си без церемония и почести.

Тази вълнуваща любовна история привлича милиони хора да посетят култовата бяла мраморна сграда.

– Как потръгна рисуването?

– Почти невъзможно, но успях да пресъздам в картини важни моменти от пътешествието ми. Трудно е да твориш на улицата заради гълчавата и многото любопитни, които начаса те ограждат. Имах късмета само за 20 минути да нарисувам 6-7-годишно момиченце с впечатляващо големи очи. Поисках на български от майката разрешение, а тя ми разреши съвсем по български. Нямам обяснение как се получи всичко, нямах и време за обяснения. С рисунката участвах в изложбата “Рисунка” в пазарджишката художествена галерия “Георги Машев”.

– Как живеят индийците?

– Според мен трудно, в държава с над един милиард жители няма как да е друго. Хората са изключително добри, съхранили в себе си разбирането, че отреденото от съдбата ще се случи. А лошото няма как да те подмине. Срещах дружелюбни и добронамерени събеседници и спътници, готови да ти помогнат в нужда. Няма да забравя случката в спалния вагон-кушет на път от Делхи за град Джотх пур. Влакът наближава гарата, аз стягам багажа да слизам. Моят спътник ме спря и каза, че това е друг град – Джай пур (розов град).И изпадам в недоумение какво щеше да ме сполети в мястото, което не беше моето. С шетането в мащабите на Индия е задължително винаги да си нащрек, за да не си кажеш по български “тъмна Индия”.

– Философията на Платон и Аристотел е поводът да се захванете с йога културата.

– Може да се каже. Бях на 25, когато четох материали, разпространявани тайно на циклостил, предоставени ми от приятел. В писанията открих продължение на философията на древните гръцки мислители, че йога означава единство на ум, тяло и дух. Оттогава до днес практикувам хатха йога, като по-млад – сутрин и вечер. Сега правя медитация и йога по необходимост, за да се чувствам във физическа и духовна кондиция. Това състояние го пренасям и в групата по йога два пъти седмично в родния ми град. Възрастова граница няма – участват и деца, и хора по на 50-60 години. Всеки, който иска да усети магнетизма на по-различното, е добре дошъл при нас.

– Каква е връзката между йога духовност и хранене?

– Взаимна. Йога дава по-широки знания за това какво се случва в нас и около нас. Едно от условията за това е вегетарианската, по-добрата и полезната храна. Тя не позволява в организма ни да се натрупват отрови, причиняващи дискомфорт. От хуманна гледна точка не е редно да убиеш живо същество, за да се нахраниш. Познавам вкуса на месните продукти, но от 25-годишен досега не съм се изкушавал да ги опитам отново. Големият Бърнард Шоу казва: “Не желая да съм жив гроб на умрели животни”. Вегетарианци са и други велики умове – Айнщайн, Лев Толстой, Кафка, Леонардо да Винчи. А Махатма Ганди споделя: “Усещам, че духовният прогрес изисква от нас да спрем убийствата на животни заради задоволяването на телесните ни желания”. Важна е културата на храненето – от вегетарианските продукти да се използват най-полезните съставки. Постите са начин за прочистване на организма от мазнините. Затова християнската религия е определила те да са 220 дни в годината. Целта е хората да се приучат да живеят по-здравословно. Не смятам, че бюджетът на вегетарианците за храна е по-голям от този на останалите.

– А с какво се хранят индийците?

– Основният продукт за ястията е ориз, приготвен с пикантни подправки и сосове. Това, че повече време се пържат, не ми допадна. Лютото е на почит. В ресторантите на хотелите храната е вкусна, винаги се доверявах на майсторите в кухнята. Хлябът (чапати), тънко изпечен (подобно на нашите пърленки), позволява да завиеш в него зеленчуци и други вкусотии. Убеден съм, че разнообразието от подправки не се среща никъде по света. Улиците в градовете ухаят на всевъзможни гозби, приготвени по тротоарите, но не съм ги опитвал.

– Като си тръгвате за България, какво отнасяте от Индия?

– Най-вече подправки, любимия ми зелен чай, чаши за колекциите на децата ми и сувенири за приятели. Много преживявания и спомени от прекрасни места и хора.

– Ще се връщате ли отново в Индия?

– Ако е живот и здраве, завръщането ще продължи по два маршрута – на юг до градовете Бенарес и Калкута и на север до Хималаите. Пътешествието дотам ще е доста по-скъпо, но целта оправдава средствата.

– От няколко месеца сте в България. Какво да очакваме?

– Подготвям изложба акварел. Посетителите ще видят картини на архитектурни забележителности, образи на хора, някои от къщите за гости, в които съм отсядал. Повечето от рисунките подарих за спомен от един български художник. Какво по-хубаво от това…

zname.info

velingradnews

Loading Facebook Comments ...
%d bloggers like this: