Герасим Попов – народен будител от ново време

Преди почти шест десетилетия, когато семейството ни се пресели от Банско във Велинград, за първи път чух името на този човек. Баба ми Райна, която бе дошла да ни види, с някаква необяснима за мен тревога и загриженост говореше на баща ми:

– Герасим е арестуван! Защо са затворили този добър човек?
Аз не го познавах, но бабините слова стреснаха и мен, невръстното тогава момче. Когато след време той бе освободен, често го срещах по улиците или в книжарницата в Лъджене, където почти ежедневно той се отбиваше и водеше интересни разговори с книжарката Добра Шумарева за книги, които бе прочел или за чието предстоящо издаване бе научил. С този забележителен човек с блага усмивка и замислен поглед се запознах и аз. Беше ми интересно да го слушам – особено разказите му за Банско и за миналото на Чепинския край.
Герасим Н. Попов е роден на 20 септември1880 година в пиринското градче Банско в семейството на Никола и Филимона Хаджипопови и е потомък на два видни бански рода – Хаджипопови и Хаджиласкови.
Начално и основно образование той получава в евангелското училище в Банско. След това продължава да се учи в Софийската държавна гимназия и богословския курс на Научно-богословското училище в гр. Самоков.
Получил завидно за времето си образование и подготвен за учителска и пастирска дейност, Герасим Н. Попов учителства в евангелското училище в родния си град по време, когато като главен учител в училището на източноправославните българи в Банско работи великият български революционер и водач на освободителната борба на българите от Македония и Одринско Гоце Делчев. За този обаятелен човек и родолюбец евангелският учител пази до края на живота си неизбледняващи спомени, които с удоволствие разказва на малки и големи.
Изключителен момент в живота на Герасим Н. Попов е включването му във ВМОРО. На 18 април 1902 година над кръстосани кама и револвер с развълнуван глас произнася пред войводата Яне Сандански клетва за вярност към народното дело.
Преминал след Илинденското въстание в свободната част на българското отечество, той работи като проповедник и свещенослужител в Ихтиман, Костенец и Долна баня, Сестримо, Белово, Меричлери, Златна ливада, Бряст и Марийно, Ямболско и в Чепинския край. Тук Герасим Н. Попов се установява през 1930 година и живее до края на живота си. Навсякъде, където работи, оставя трайна следа сред хората и културно-обществения живот на селищата.
Особено плодотворна и народополезна е дейността на пастир Герасим Н. Попов в Чепинското корито. Тук се изявява като активен културно-просветен деятел, желан сказчик и краевед.
Неоценима е работата му в Чепинския клон на културно-просветната организация Дружба “Родина”, ратуваща за единение на всички българи без оглед на тяхното вероизповедание, за културното, образователното и духовното издигане на българите мохамедани в Чепинско. Той и Мустафа (Маньо) Шарков са най-изтъкнатите ръководители на чепинските родинци.
За тази своя народополезна дейност Герасим Н. Попов в началото на 50-те години на 20 век почти едновременно с М. Шарков е арестуван с нелепото обвинение за шпионаж в полза на англо-американците, хвърлен е в концлагер и е подложен на нечовешки инквизиции.
Излязъл от преизподнята на тайните служби, възрастният вече човек е духовно несломен. С необяснима и неописуема творческа страст се отдава на задълбочено изследване на миналото на родното си Банско и Чепинския край и на историята на българския евангелизъм. Плод на това е трудът му “Българите мохамедани в Чепинско и движението им за национално осъзнаване (1878-1959 г.). Дружба “Родина” – документи, впечатления и лични спомени”, който се съхранява в Държавния архив в гр. Пловдив. През 1968 година, малко след смъртта му, излиза неговата книга “Велинград” като издание на НС на ОФ.
По предложение на Герасим Н. Попов с протокол №1/19.01.1958 година Настоятелството на евангелската църква във Велинград взема решение за създаване на евангелски църковен музей. С истинско вдъхновение на изследовател и с пастирска всеотдайност дядо Герасим събира за него много и разнообразни материали –- снимки, документи, спомени, статии и др.
След години недобросъвестни хора от евангелско вероизповедание, спекулиращи с фамилното си име и със заслугите на своите близки към БКП, безцеремонно ги откраднаха от църковния храм. Отбелязвайки 130-годишнината от рождението на пастир Герасим Н. Попов, нека всички, които го познавахме, и потомците ни да отдадем своята почит към този забележителен човек, който с делото си през дълголетния си живот заслужено може да бъде считан за истински народен будител и възрожденец от Ново време.
Костадин Ушев