Разказ за Велинград – много лукс, много SPA и много природа
Може ли да закъсняваме за вечерята, защото сме заклещени между крави и овце, движим се бавно между някакви крави, които се опитват да се блъснат в колата?! Ама много се опитват и таман се промушим между кравите и пред нас стадо овце мудно се движи по шосето и така закъсняваме… Все още може да попаднеш на такива „задръствания“ само в Родопите. Но това си е най-хубавият планински чар.
Велинград
И тази годишнина от сватбата я празнуваме с кумовете си, и тази годишнина сме в Родопите, но този път във Велинград. Много го обичаме този град с Мимето и често ходим. Велинград е спокоен, тих, с чист въздух и невероятно красива природа наоколо, и разбира се – прекрасна лечебна минерална вода. Малко градове в България могат да се похвалят с толкова много „екстри“ на едно място, може би затова Велинград ни е от любимите. Няколко пъти съм предлагал да дойдем само на природа, но не, жена ми не дава да дойдем тук без топли басейни и много SPA. То не, че аз не обичам басейните… Така и този път се настанихме във вила с външен топъл басейн, която пък бързо ни стана фаворит.
Но да се върнем към града. Най-голямата забележителност на града е един от най-големите карстови извори в България – Клептуза. Отидете ли в парка Клептуза, виждате основно двете изкуствено създадени през 1937 г. езера, те са приятно място за разходка и около тях има много заведения. Има и прилежащ парк с детска площадка, може да си направите и пикник. Клептуза е далеч от центъра на града, но ако решите да отделите 40 минути в посока за свежа разходка по бул. Съединение, няма да сте разочаровани.
От година и четири месеца във всичките си пътувания сме придружавани от малката ни дъщеря Анна, тя вече е голям човек, на година и четири месеца, и има претенции за местата, които посещаваме. Много държи да има детски площадки с хубави пързалки. Велинград изобщо не я разочарова и тя си игра, докато не заспа.
Друга „екстра“ на Велинград е огромният брой паркове и приятни места за разходка, включително и местният център. Истина е, че много хора не обичат басейни, сауни и подобни обществени занимания, но пак ходят във Велинград – да се насладят на чистия въздух, приятните разходки и спокойствието.
ъпреки че Велинград е известен като една от най-безоблачните части на България, което ви подсигурява винаги една прекрасна почивка, на нас се паднаха двата дъждовни дни в годината, но това никак не заоблачи нашата почивка, а като запалени по пейзажите се забързахме да снимаме природни драматични снимки.
Вилата
И в моя объркан разказ, не мога да не ви запозная и с мястото, където си отпразнувахме годишнината от сватбата. Бихме го нарекли – у дома, но дори вкъщи не ни глезят толкова. Настанихме се във „Вила Вучев“ (5 звездна вила) неделя следобед, веднага невероятно любезната Веси ни накара да се отпуснем и да се почувстваме у дома. И през целия престой не ни напусна това усещане.
Не бяхме запланували да се разглезим чак толкова много, но добре ни се получи. Менюто ни бе с изцяло приготвена домашна храна, домашен сок, на закуска домашно сладко, а палачинките ги направиха буквално пред нас.. Не ни дадоха дори масата да вдигнем, да сме оставели така вечерта, пък в 7 ч щяло да дойде човек да оправи всичко и да ни сготви закуска.. А ние през останалото време, през деня и вечерта, редувахме топлото джакузи под ледените капки на дъжда и горещата сауна с топване в хладния басейн.
И тук се намесват овцете и кравите. Веси ни попита кога ще вечеряме и ние с кума смело обещахме това да е в 20ч. Но като всеки фотограф, при палаво време си търсим места за красиви гледки, а най-красивото място до Велинград, до което се стига лесно, е крепостта Цепина.
Цепина
Едно и също кафяво куче се качва всеки път с нас от хижата до руините на крепост Цепина. Разходката е много приятна и в нашия случай леко забързана, че ни следваше обилен дъжд по петите.
В крайна сметка дъждът ни подмина и ни остави възможността да му се насладим отдалеч. За единия час, който прекарахме на върха Цепина (1136 m), времето се смени от ужасно слънчево през ужасно облачно до леко дъждовно-слънчево. Никога не подценявайте планината през пролетта!
Цепина се намира до село Дорково, на половин час път от Велинград, и е разположена в невероятно красива част от Родопите. До подножието на хълма Цепина се стига лесно по не лош асфалтов път до хижа Цепина, която не е вече хижа а музей. А от там по леко стръмна пътека до върха. Тук винаги ни е заварвало безметежно спокойствие и планинска тишина, макар и да чувахме бушуващия дъжд в далечината.
Недочакали залеза, се спуснахме до колата и тръгнахме към вилата. И по пътя се навряхме в стадата овце и крави, с които започна моят разказ.
С. Дорково – Плиоценски парк
„…ако искате да се върнете 5 милиона години назад“
В този район наистина има за всекиго по нещо, ние с Мимето бяхме ходили вече в Плиоценския парк в село Дорково и много ни беше харесал, а и се радвахме на мастодонта като малки деца. Но нашето дете още е малко да се радва и решихме да пропуснем повторно посещение, но кумовете ни с тяхното дете, еми и те решиха да видят мастодонта. Спомням си, че преди година от един датски музей ме бяха разпитвали за мастодонта и къде е музея и искаха снимки, надявам се, че съм допринесъл за популяризирането му из Дания.
Това е само част от разказа! Повече за него може да прочетете на като натиснете ТУК
