Днес е най-късият ден в годината – 9 часа, 2 мин. и 41 сек.
Тази година астрономическата зима настъпва на 21 декември в 17 ч. и 59 мин., съобщава за медиите Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Това е зимното слънцестоене – най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Нощите около 21 декември са най-дългите за годината, с продължителност около 14 ч. и 58 мин. за географската ширина на София.
На тази дата по обяд светилото се намиа най-ниско над южния хоризонт – на височина 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята.
След 21 декември денят ще започне да нараства с по няколко секунди на ден.
Продължителността на дните нараства най-много около пролетното равноденствие 20 март. Тогава дните нарастват с почти 3 минути всеки ден.
Разликата в дневната продължителност е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни т. г. денят е би с продължителност 15 ч. 19 мин. и 39 сек. за София. Или с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември.
Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя започва със зимното слънцестоене – около 21 декември в Северното полукълбо, и около 21 юни – в Южното полукълбо. Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември – в Южното полукълбо. През зимния сезон се измерват най-ниските температури, а в районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и значителни снеговалежи.
На 21 декември 2021 г. Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец.
по публикацията работи: редактор на www.vip-velingrad.com
илюстративни снимки: интернет
