8 януари – празник посветен на бабите-акушерки и Денят на родилната помощ – Бабинден

8 ЯНУАРИ – БАБИНДЕН  (нов стил)
Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (и на 21 януари по стар стил)
Един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
Бабин ден е края на поредицата празници, свързани с Рождество Христово. Чества се официално от 1951 г. на 8 януари.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“.
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила /“хванала“/ червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.
Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп.
Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
8 Януари е също така професионален празник на всички акушери и гинеколози.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по… време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Празникът се свързва с три основни елемента:
– Къпане на малките деца от бабата , народна акушерка – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
– Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала , чиито деца е израждала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
– Влечугане – къпане на бабата . Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви.
На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
(от интернет)

Ari Kremen

Loading Facebook Comments ...
%d bloggers like this: