Бяхте Charlie, бяхте Paris, ще бъдете ли някога Ankara

Живеещият в Анкара англичанин Джеймс Тейлър зададе в социалните мрежи въпроса защо солидарността с жертвите на терора стига само до собствения двор.

Джеймс Тейлър е музикант, англичанин от Нортхямптън, живеещ в Анкара от няколко години. След атентата в турската столица той сподели своето съпричастие към болката и страданието на роднините на загиналите и на целия турски народ в този тежък момент. Макар да не ползва често своя профил във Facebook, този път той качи там своя резонен въпрос:

 ‘You were Charlie, you were Paris. Will you be Ankara?’

Досега съгласие с неговата позиция са изразили 58000 души. 

Ето какво сподели   Джеймс Тейлър

„За онези, които не познават Турция или които се дистанцират от тези атаки – може би това ще ви отвори очите….

Експлозията станала в най-многолюдната част на града, точно до няколко автобусни спирки, с множество хора, които чакали да се приберат у дома, или просто седнали в парка за отдих и за да пийнат чай.

Това е все едно бомба да избухне на Пикадили Съркъс в Лондон или пред магазините Debenhams на улица „Дрейпъри“ в Нортхямптън или на „Ню стрийт“ в Бирмингам.

Представяте ли си да бяхте там? Можете ли да си представите мястото, покрай което минавате всеки ден, автобуса, който ползвате, улиците, които прекосявате изведнъж да бъдат заличени, да изчезнат!?

Можете ли да си представите жертвите? Тийнейджъри, които бързат да хванат автобуса за дома, дядовци, излезли на разходка, хора, чакащи такси след дълъг ден, пълен с усмивки или общуване на слънце.

Сега представете си, че сте англичанин и нападението става в Англия. Ами ако тези хора бяха онези, които срещате всеки ден на път за работа, хора като вас и като мен, нормални, щастливи хора – семейства, полицаи, ученици, творци, влюбени…Вашите приятели…Но тези хора не са по-различни от тях. Просто така се е случило, че са турци.

Джеймс Тейлър –  снимка от профила му във Facebook

–––––––––––

Противно на всичко, което си мислят хората, Турция не е в Близкия изток. Анкара не военна зона. Това е нормален, модерен, оживен град – като всяка европейска столица, а „Къзълай“ е абсолютният център, сърцето на този град.

Много ни е лесно да гледаме терористични атаки, които се случват в Лондон, в Ню Йорк, в Париж и да изпитваме болка и мъжа за жертвите. Но защо не изпитваме същото и сега за Анкара?

Така е, защото просто не разбирате, че Анкара няма никаква разлика от тези градове ли? Или защото Турция е предимно мюсюлманска страна, като Сирия, като Ирак, като страните, които сега са в състояние на война и тъй като не ви пука за тези страни, защо да ви пука и за Турция?

Ако не вярвате, че атаките в Анкара биха могли да ви засегнат, или не бихте могли да изпитате същата болка, която усетихте след нападенията в Париж и Лондон, тогава може би трябва да спрете и да се замислите защо се получава така. Турция е удивителна страна с наистина чудесни хора. Никога не съм изпитвал по-голямо гостоприемство, не съм се чувствал по щастлив и по-сигурен от това, което намерих тук.

Анкара е моят дом, така е поне през последните 18 месеца и ще продължи да бъде моят дом.

Бяхте „Шарли“, бяхте „Париж“. Ще бъдете ли някога Анкара?“ 

Мястото на атентата – оживена спирка на автобуси и линия на метрото

http://temaonline.bg