Виктория Кейбашиева с вдъхновяващата история на една предимно дамска овцевъдна ферма в Костандово

 Виктория Кейбашиева с вдъхновяващата история на една предимно дамска овцевъдна ферма в Костандово

Виктория Кейбашиева е само на 20 години, но нейния ентусиазъм, любов и отдаденост към овцевъдството са неизмерими. Тя е от град Костандово, където заедно със своето семейство отглежда близо 1000 броя овце от две породи – Сакарска и Дъбенска. С Виктория си говорим за любовта към сектора, традициите и мерака в живота.

Кога и как решихте решихте да се захванете с овцевъдството?

Помагам на родителите ми с фермата още от както се помня. От съвсем малка съм рамо до рамо до тях. Както и да го кажа, ще бъде малко, защото не всеки може да почувства това усещане, този истински мерак към животните. То това или го можеш или не. Или е в кръвта ти и в сърцето и душата ти, или просто не се занимаваш това е!

А защо се насочихте точно към този сектор?

От мерака лек няма, това е моето мото в живота! Още от пра-прадядо ми се е занимавал с животни в нашето семейство. Това си е било чист мерак и страст към този вид животни – лично към овцете, като цяло само това се е отглеждало в нашите фамилии! Овцете са нещо, което просто не мога да опиша с точна дума. С мисълта за тях ставам, с мисълта за тях лягам. Това е!

Каква е Вашата роля в стопанството?

Сутрин ставаме в 5 часа, когато овцете се доят през лятото. Оттогава започва нашата работа 24 часа в денонощието, от които 19 работиш, а дали имаш и 5 сън, не се знае. И така е всеки ден, без почивка, 24/7 – както се казва.

До към 8 часа сме ги издоили, след това се кара млякото и се пускат на паша. По цял ден обаче си зает с работа във фермата. След 7 часа ги прибираме за доене до към 10-11 часа. И докато се оправиш, е станало 12 часа. После докато се сетиш е станало пак 5 часа и пак наново.

Коя част от работата Ви доставя най-голямо удоволствие?

Нашето стопанство е семейна ферма. В нея работим аз, братовчедка ми, която ми е като сестра, баща ми, майка ми и нашия овчар, който приемаме като част от семейството. Имам две по-малки сестри, които пък нямат никаква страст и мерак към овцете, но пък са се насочили по друг път, който също е красив сам по себе си.

Лично на мен най-голямо удоволствие ми доставя да гушкам новия живот, новите малки агънца. Съответно разделянето ми с тях след това е  много, много трудно!

А кои са най-трудните моменти?

Най-тежко ни е прибирането на бали през лятото и храненето през зимата, тъй като мъже в нашата ферма почти няма. Балите се прибират през лятото лично от нас и зимата пак ние се борим с тях, докато стигнат до хранилките на овцете!

Как се чувствате като дама в един доминиран от мъжете сектор?

Не бих се нарекла дама, но мъжко момиче със сигурност! Чувствам се много по-силна и сигурна в уменията си от някои “мъже” в този сектор. Баща ми ме е научил на всичко, което трябва да знам, за да съм готова, когато един ден поема всичко в мои ръце и да съм готова за живота.

Той е моят герой в моята не толкова трудна, но отговорна работа с животните. Мисля, че мога да се нарека силна и знаещо мъжко момиче, което не може без тези прекрасни овчици. Мерак и чест тогава можеш да кажеш, че човек е с достойнство!

За какво си мечтаете в личен и професионален план?

Мечтая в личен план да намеря човека до себе си, с когото да имаме еднакви цели в живота. Мечтая, че и двамата обичаме и ценим това, което имаме и най-вече притежаваме този пуст “МЕРАК”.

Един ден да имаме прекрасно и голямо семейство, което да научим на нашите ценности и трудолюбие в нашето т.нар старомодно овчарство.

Мисля, че съдбата ми поднесе едно не толкова хубаво и сладко детство, но то пък ми показа колко е суров и труден живота. Затова вярвам и мога да постигна за бъдеще това, което ще искаме с човека до мен. Ще запазя в тайна моята половинка, с която искам да прекарам остатъка от живота, макар и да не бъде лесно, но никого неизбежно!

Източник: agri.bg

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *