ВУИ „А. Узунов” – гр. Ракитово участваха в Маратона на четенето

 ВУИ „А. Узунов” – гр. Ракитово участваха в Маратона на четенето

МОМЧЕТАТА ОТ ВУИ – РАКИТОВО СЕ ВКЛЮЧВАТ

В ШЕСТНАДЕСЕТИЯ МАРАТОН НА ЧЕТЕНЕТО

Библиотеката при Образцово Народно Читалище „Будилник 1898” в Ракитово организира 16тия Маратон на четенето от 04 април 2021 г. до 23 април 2021 г. Може да участва всеки читател, без възрастови ограничения, който прочете стихотворение или откъс от любима книга пред камерата на библиотеката. Записите се правят от старши-библиотекарката Ани Кантарева-Митева в библиотеката или на друго любимо на читателя място в ОНЧ „Будилник 1898” – Ракитово.

По идея на социалния работник Гергана Чолакова (г-жа Гери) в Маратона на четенето се включват и момчетата от ВУИ „Ангел Узунов” – гр. Ракитово. По време на престоя си в училището децата често питат за живота и делото на патрона на училището Ангел Узунов и бившия учител Милош Зяпков, чийто портрети гледат всеки ден във фоайето на училището. Така спонтанно възниква идеята да прочетат откъси от книгите на Узунов и Милош Зяпков. На помощ идват г-жа Гери и учителят Свилен Топчиев, които съдействат да се подберат откъси от книгите „Живот без междучасия” и „Саморасляци – деца наши” на Узунов и разказ от книгата „Събрани творби” на Зяпков.

За единият откъс от книгите на Узунов няма спорове. Става въпрос за залесяването на местността Бърдото в Ракитово от момчетата от училището през далечните 1961 и 1962 години. Сега това вече е полувековна гора от 50 хиляди борови дървета. Откъсът е наречен „Гората на макаренковчетата” и е взет от книгата „Саморасляци – деца наши” (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994 г., стр. 10-12)  Този откъс много харесва на Гюлдуван Николов от ХІ кл. и той изявява желание да го представи пред публиката от фейсбук страницата на библиотеката в Ракитово.

Милен Илиянов – VІІІ кл. също си избира откъс от книгата „Саморасляци – деца наши”. На него му харесва частта за саморасляците на стр. 29-30. След като го прочита на няколко различни учители, за да чуе мнение, той почти го научава наизуст. В него се разказва за децата, които са като филизите в сянката около корена на някое дърво, до които рядко достига живителен слънчев лъч. Даже обратното – тях ги чистят, за да не пречат на дървото. Бивш ученик от времето на Узунов сравнява тези саморасляци с децата от училището, които според детето са откъснати от семейното дърво. Само дето тях не ги чистят, а се опитват да им дадат всичко, което имат другите деца. И те уж имат всичко, а нямат най-важното – семейно огнище.

Децата харесват разказа „Две парченца тебешир” от Милош Зяпков (Събрани творби, изд. къща Хермес, Пловдив, 2000, стр. 201-202). Първоначално иска да го прочете Стефан Калчев от VІ кл., но той си отива във ваканция. Тогава желание да участва с разказчето проявява Николай Николов от VІІІ кл. Той се вълнува много докато чете. Не е чел пред публика, не е заставал пред камера. Всички му дават кураж и го насърчават да не се отказва. Решаваща се оказва категоричната оценка на директора Георги Янушев и помощник-директора Кунчо Караджов. Според тях Николай чудесно пасва на образа на момчето от разказа.

В кампанията по подготовката за участие в Маратона на четенето се включва и бившият учител по литература от ВУИ – Ракитово Димитър Ташев. Той е работил с Ангел Узунов и Милош Зяпков и е имал топли приятелски отношения и с двамата. Г-н Ташев подготвя кратки анотации за Узунов и Зяпков, които г-жа Гери да прочете като част от Маратона на четенето. Така зрителите, които гледат клипа с децата от ВУИ, ще могат да си съставят по-пълна представа за училището и момчетата.

На 16 април 2021 г. момчетата от ВУИ, заедно с г-жа Гери, след обяд са в библиотеката на ОНЧ „Будилник 1898” и са готови за маратона. Гюлдуван и Милен са поне видимо спокойни. Николай потрива притеснено ръце. Той оглежда стотиците книги в библиотеката и сякаш осъзнава каква огромна река от думи е събрана там. Когато започва да чете гласът му секва от вълнение. Думите на Милош Зяпков, чийто рисуван портрет стои до него, засядат в гърлото му. Библиотекарката Ани Кантарева-Митева му дава знак да продължи и той с прекъсване дочита разказа. След като си поема дъх и се окопитва малко Николай моли за още един шанс да прочете разказа. С усмивка г-жа Митева го кани отново на „горещия” фотьойл. Този път Николай се справя чудесно и едва не предизвиква сълзи на умиление у библиотекарката, която мислено се пренася в училището и си представя двете подскачащи тебеширчета пред потропващото по катедрата малко пеещо момче.

 

Автори: Милен Илиянов – ученик в VІІІ кл. и

Свилен Топчиев – учител

ВУИ „Ангел Узунов” – гр. Ракитово

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *