Момиче от Пазарджик води „България танцува“ в Нюкасъл
Група за нашенски фолклор с името „България танцува“ обединява сънародниците ни в северноанглийския град Нюкасъл, а в основата на родолюбивото начинание е млада пазарджиклийка – израсналата в кв. „Устрем“ Теодора Мунекова. Заедно с вярната си съмишленичка Иванка Лозанова тя поддържа патриотичния дух на малката българска диаспора далеч от родината. С много любов и ентусиазъм.
Детството на момичето в Пазарджик не е леко. Майка му отглежда и издържа сама трите си дъщери. За да финансира образованието им, първо сама заминава за Англия. После най-малката – Цветелина, започва да учи в британско учебно заведение, специалност „Фотография“. След тях тръгва и Теодора, а на родна земя остава само най-голямата сестра – Силвия.
Повечето ми близки са тук, както и почти всички близки на приятеля ми, с когото отдавна живеем заедно. Въпреки това обаче България много ми липсва и винаги ще я нося в сърцето си! – доверява емоционално пазарджиклийката. Тук животът е различен. Хората са съсредоточени върху работата и задълженията, рядко отделят време за нещата, които обичат да правят. А и климатът в Северна Англия е такъв, че не можеш да се насладиш на почивните дни, често вали или поне е студено.
Младата жена се чувства зле и заради това, че в началото не знае английски. Учи го в движение, като междувременно се запознава с нови и нови хора. Някои помагат, дори да е само с подходящ съвет или блага дума. Други се опитват да навредят, но това също се оказват ценни житейски уроци.
Това потискащо всекидневие подсказва на българката, че трябва да направи нещо, което да е приятно, здравословно, да презарежда душата. И за себе си, и за други с нейната гурбетчийска съдба.
Не е вярно, че българите в чужбина са разединени, напротив – сплотени са, стига да се намери идея, която да ги обедини. Мирогледът се променя в положителна посока, когато човек попадне в подходящата среда – убедена е днес пазарджиклийката.
С Иванка Лозанова – севернячка с опит от родината като хореографка, още от първата сбирка на групата усещат особената топлинка от общуването със свои. На втората среща Теодора се разплаква при вида на над 20 души, играещи в идеален синхрон като един тракийското право хоро, под съпровод на нашенска музика – отдавна не е виждала такова нещо. Неравноделните ритми са в кръвта и на Теодора – страстта към тях е запалена още в детството от пазарджишкия хореограф Лука Лютов. Името идва също толкова спонтанно. „България танцува“, защото двата часа веднъж седмично връща всички в тяхната малка България, макар да са далеч от нея.
Двете сърцати млади дами нямат намерение да правят голяма група или да търсят професионална реализация на състава. Засега им е достатъчно, че виждат българите сплотени. В други английски градове съществуват клубове за народни танци с богати изяви, но за Северна Англия „България танцува“ е първият и засега единствен. В него участниците ходят, за да се забавляват, да се разтоварват, не по задължение.
Занапред ентусиастите от малката общност обаче имат красиви и родолюбиви планове. Някои от тях са в зародиш, но всички са реалистични и осъществими.
Най-амбициозният е за разкриване на българско училище. Към него проявяват интерес и родители на деца от смесени бракове. Както в повечето български учебни заведения извън пределите на страната ни, вероятно заниманията ще бъдат в неделя – единствения почивен ден. Намеренията са в програмата да има и уроци по народно творчество.
Това обаче е по-далечен проект. По-близка във времето е атрактивна идея на двете момичета – да направят с игралците от групата флашмоб в центъра на Нюкасъл. Да представят кратка програма с автентичен нашенски фолклор и да развеят българските трибагреници. Може би като част от програмата за Коледа, обмисля Теодора.
Но е твърдо решена да изчака всички да са психически подготвени за такава изява и ясно да показват, че я искат. Така гордо, с душа и сърце ще могат да покажат на чужденците кои са и откъде идват.
Много хора в Северна Англия не знаят къде е България. Но пък знаят доста за Балканите, за тяхната култура и тя им е интересна, казва пазарджиклийката. Някои с грейнали очи се хвалят, че са опитвали баница. С едно атрактивно представяне чужденците ще научат повече и за нашата страна. А българите ще изживеят различна и уникална емоция.
Това, което липсва на запалените ентусиасти, са носии и скарпини (обувки за танци). Надеждата им е с флашмоба да привлекат внимание и да намерят финансиране за представително облекло, каквото сами не могат да си позволят. Цената на повечето производители е 230-250 лева. Таксата, заплащана от хората в групата, отива за разходите на наетата зала, а повече никой от тях не може да си позволи, казва Теодора. Тя самата не желае да събира по този начин пари, защото е убедена, че така идеята ще изгуби голяма част от сегашния си чар.
Удивителното при нея е, че намира време за народните танци, като едновременно се труди седем дни седмично, без почивка. Иванка пък освен служебни задължения има и личен ангажимент към семейство и две дечица. Въпреки това нямат и намерение да се отказват. Даже напротив – кроят планове за развитие на групата, за достигане на високо равнище, за изнасяне на концерт в зала с представяне на историята и културата на България.
Това би могло да се случи след години. Засега сплотените около родния фолклор българи просто очакват с нетърпение всяка следваща сбирка. Защото тя ги презарежда за цяла седмица напред и прави живота им по-красив. А това е незаменима емоция, далеч надхвърляща всякакви материални измерения.
marica.bg
