Омбудсманът Мая Манолова: Над 21 000 деца са отпаднали от училище за една година
Повече инвестиции в образованието означават по-малко пари за РПУ-та, затвори и социални помощи
„Образованието е единственият шанс за излизане от гетото, единственият шанс за работно място, за по-високи доходи, за успех, така че инвестициите трябва да бъдат направени на първо място в образованието.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова при откриването на Националната кръгла маса за реална политика и ефективно решаване проблемите на етническата интеграция, която се проведе днес в Асеновград. Форумът бе организиран по инициатива на вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов и в него участваха още заместник-министрите на образованието и науката Деница Сачева, на труда и социалната политика Росица Димитрова, кметове на общини, представители на Националното сдружение на общините, на МВР, експерти от държавни институции и НПО сектора.
Манолова беше категорична, че всички проблеми трябва да се пресрещат на място в общините и на терен, за да бъдат решавани ефективно.
„Времето за празнословие и нищоправенето по темата за интеграцията на ромите в България вече е изчерпано. Безспорно, на тема стратегии и стратегически документи, както обикновено, ситуацията в България изглежда блестящо, за разлика от реалното положение, тъй като практическите действия са далеч по-скромни“, посочи омбудсманът.
Мая Манолова подчерта, че картината на образователната система у нас е тревожна, защото от нея най-често, поради липса на средства за дрехи, обувки, учебни помагала, отпадат децата от малцинствата и от бедните семейства.
„В момента всеки седми ученик между 15 и 18 възраст не е в училище, отпаднал е. През 2015/2016, последната завършена учебна година, отпадналите от образователната система деца са 21 146. България е на трето място в ЕС по брой на млади хора, които не работят, не учат, не се обучават, или те са 170 000. 64% от тези деца живеят в малки градове или в села. От друга страна, ако искаме да направим връзката между образование и реализация на младите хора, числата показват, че заетите с начално образование са едва 0,7%, с основно – 5,2%, докато със средно са 58,3%“, очерта картината в цифри Манолова.
Другата съществена причина, която омбудсманът посочи за ранно отпадане на децата от училище, е липсата на мотивация за част от ромските деца, поради затруднението им да учат на български език. Според статистиката само 14% от ромите говорят български език у дома. По-късно тя посети ромската махала в гр. Асеновград и се увери, че децата масово не знаят български език. Родителите, с които тя разговаря, признаха, че у дома говорят само на турски език и обвиниха учителите, че не ги учат в училище. Като друга причина те изтъкнаха факта, че в класовете няма българчета, с които техните синове и дъщери да си говорят и така по-лесно да усвояват езика.
Самата Манолова също отбеляза този проблем на дискусията, като заяви: „Има и друг проблем, който не трябва да бъде премълчаван и който трябва да кажем, свързан с факта, че когато ромските деца в едно училище надхвърлят 20% или 30% от всички ученици, родителите на останалите деца започват да преместват децата си в друго училище. Училището става практически ромско, пада качеството на образование, предвид факта, че учителите твърдят, че не могат да се справят с големи групи ромски деца, поради проблемите с тяхната подготовка, което има своите основания“.
Омбудсманът подчерта, че подкрепя обявяването на образованието от правителството и от парламента за основен приоритет и конкретния механизъм, който беше приет в началото на месец юли за координиране на усилията на всички институции за обхващане и задържане на всички деца в училище. Но предупреди, че „този механизъм изглежда чудесно на хартия, но той трябва да подпомага както семействата, така и училищата и детските градини в малките населени места, за да получат допълнително средства в случаите, в които обучават деца в отдалечени населени места, включително и такива, чиито майчин език не е български“. В тази връзка омбудсманът предложи на представителите на министерствата да спрат плащанията на кметове, които закриват училища, защото, по думите й, „това е нонсенс в контекста на механизъма за обхващане на всички деца в училище“.
„Моето разбиране като омбудсман е, че училищното образование може да бъде задължително, само когато е безплатно. Това означава, че би следвало да бъде осигурено финансиране за обхвата на 4-годишните деца в предучилищни форми. Издръжката на едно дете в предучилищна възраст е в рамките на 280 лв. годишно, което означава 18-19 млн. лв. от МОН, за да стане тази форма безплатна“, изчисли Манолова.
По думите й, инвестициите в образование означават по-малко пари за РПУ-та, затвори, за силови мерки, за социалното министерство и социални помощи.
