|
Изминаха няколко години, откакто на страниците на в-к “Темпо” се появи малък материал с надслов “Просце в агония”. Заглавието беше красноречиво доказателство за съдбата на заслона, превърнат от мургави роми в спалня, кухня и конюшня. Крайният резултат от това обитаване правеше заслона непревземаема крепост. Беше невъзможно туристът да се доближи до тези хирошимски остатъци, камо ли да си позволи удоволствието за почивка и наслада.
В месечните планове на двете туристически дружества липсваха разходки до Просце. Заглъхнаха настроението, радостното чувство и удоволствието от присъствието на гости и туристи. Тази анемия от незаинтересованост продължи около 3 години. Колко ли време щеше да властва амнезията, проникнала не само в дейността на двете туристически дружества, а и на всички любители на пешия туризъм. Много бяха хората, които проектираха посоката на пътя за направа на заслона, но никой не тръгваше по него.
Отговорът на проблема Просце пристигна неочаквано и изненадващо, когато за първи път с много отговорност и настроение за възстановяване на загиващия заслон заговориха Борис Даскалов и неговата съпруга Диана. Думите им прозвучаха не само бунтовнически, а и оптимистично: “Изграждането на нов и красив заслон трябва да се направи. Ние трябва да върнем отново на туристите и гостите забравеното красиво Просце”.
Всички любители на природата и туризма искаха това да стане, но всеки се страхуваше от първата крачка, свързана с много трудности: далечно и неудобно планинско разстояние, необходимост от сторителни материали (греди, ламперия, пирони, скоби и пр.), опитна работна ръка. Ако трябва да бъда искрен, появиха се малки съмнения за възможността заслонът да бъде изграден, но за радост и щастие не така мислеше семейство Даскалови. Голямото вълнение и многото думи отстъпиха мястото на делата.
Датата е 20 юли 2010, ден вторник. Има нещо не само красиво, а и символично, че началото по изграждане на новия заслон съвпадна с празника на пророка Свети Илия – какво по-хубаво от това началото да има и свой свещен празник. В продължение на 3 дни часовниците на строителите бяха спрели да отбелязват 12-часовия работен ден. Слънчевите лъчи, нагрели своите реотани до 30 градуса, не можаха да спрат ентусиазма за бързото изграждане на заслона. А той, напук на всички, които в продължение на 3 години бабуваха неговото раждане, растеше не само много бързо, но и много красив. Бялата му снага, изградена върху 20 кв.м. площ, с три просторни маси и пейки и със слънчева усмивка към неокосената зелена поляна приветстваше всички “лекари”, допринесли за неговото раждане.
Една мечта, тъгувала повече от 3 години – да бъде възстановено Просце, е вече реалност. Една забравена туристическа пътека отново ще се събуди от радостните викове на туристическото “Ехо!”.
Рисувайки тази картина, ще бъде несправедливо, макар и с малко думи, да не спомена имената на “виновниците” за направения туристически заслон. Да благодарим за благословията на кмета Иван Лебанов и неговите подчинени Дияна Кехайова и Емил Даракчиев, които прегърнаха туристическата болка. Благодарности и на директора на ДЛС “Алабак” Славчо Василев, подсигурил дървения материал, на Стефан Мавриков, извозил всичкия строителен материал със собствен превоз и, разбира се, на главния организатор и ръководител Борислав Даскалов. Разказът би бил непълен, ако не споменем имената на шоколадовите “бригадири” от кв. Анезица, също “виновници” за бързото и качествено изграждане на заслона Просце: Михаил Чилев, Вельо Чилев, Валя Чилева, Илия Чулев и Асен Черенски.
Трудностите съществуват, за да се преодоляват. Но само силните, смелите и разумните са способни на този успех.
Никола Вецов, турист
|
