90 ГОДИНИ СЕДМИЦА НА ГОРАТА
Седмицата на Българската гора е възникнала най-напред( през 1925 година) като Празник на залесяването и е възприемана в далечното и по-близко минало като период за по-активна дейност по отношение проблемите на горите, равносметка за тяхното изучаване, възстановяване и опазване, за фокусиране вниманието на Обществото върху значението на горите и професионалното житие на хората, ангажирани с тяхното стопанисване и опазване! Всъщност през 1925 година е приет поредния( осми) Закон за горите, в който е заложен текст, „учредяващ” първия празник на залесяването на 12 април същата година. Събитието добива масовост, понеже в този ден е било Благовещение. Извършва се тържествен молебен пред храма „Св.Александър Невски”. В същия ден се посаждат фиданки в културите , създадени в покрайнините на София.
През първите две години в които се провежда празника на залесяването са залесени 3 540 000 фиданки и са засети 230 кг.семена.
През следващите години това мероприятие добива популярност и започва да се провежда в цялата страна. То се доразвива, като в дните преди провеждането му се изнасят беседи, пишат се листовки, в лесничействата се получават заявки от различни институции( училищата, войската, местните управи, читалищата…) за осигуряване на фиданки и терени за залесяване.
За първи път предложение Празникът на залесяването да се превърне в Седмица е направено от стажант-лесовъда Георги Минков в статията му “ в сп. „Горски преглед“ -„За празника на залесяването (кн. 1-2, 1934 година). Идеята му е още лесовъдите от всички краища на страната да се ангажират с разяснителна дейност за значението на горите и на залесяването. Идеята е осъществена и първата Седмица на гората е проведена от 15 до 22 април 1934 година.
За първи път , Седмицата на гората е проведена по предварително утвърдена програма през 4-11 април. 1937 година.
Следващите три години, мероприятието добива известност и е съпроводено с тържествени и културни изяви с участието на редица видни представители на тогавашната интелигенция, а лесовъдската колегия е особено активна в пропагандата си за запазването и разумното използване на българските гори. Преди избухването на Втората Световна Война( заради която ‘’честването’’ се прекратява за повече от 10 години), „Седмицата” е особено атрактивна и се провежда за най-дълъг период( в рамките на 1-14 април, 1940 година).
През 1956 година, събитието е възобновено като професионален празник на всички, които работят в сферата на горите, а през първата седмица на м.април- всяка година, хиляди българи от цялата страна засаждат хиляди и милиони декари гори и се наслаждават на спонтанното народно веселие по този повод.
В днешно време, Седмицата на гората е позагубила тази си масовост и популярност от миналото, но е тачен професионален празник в средите на лесовъдите. Замислена повече като трудова и просветителска, Седмицата днес е повече помпозна и до голяма степен обществено обезличена- съпроводена изключително с гръмки и медийно целенасочени казионни прояви- тържествени чествания и предимно символични залесявания с участие на силните на деня, повод за масови празнувания по села и паланки на бившите и настоящи заети в горскостопанските структури , с мимолетни( крайно недостатъчни) опити за просветителска и информационна дейност, плод най-вече на просветните и научни структури, свързани с горите. А общественото отношението е коренно и негативно променено, в резултат на олигархично- политически интереси и незапомнен за системата на горите кариеристично- кадрови слугинаж. За да се възвърне усещането за автентичност и истинската традиция е нужно тази проява да е и своеобразна ежегодна равносметка от страна на горскостопанските структури! Да се информира своевременно, точно и детайлно Обществото за постиженията, но и за проблемите. И да се търсят професионални и оптимални( не политически и комерсиално угодни) решения на последните, предвид обществената чувствителност по отношение на този ценен природен, социален и все още наличен у нас феномен- гората! Защото, още през далечната 1937 година,учения-лесовъд Тома Захариев, директор на тогавашната Служба за горско-опитно дело е написал: „Нужно е всичко във и около гората да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа, нищо без него, а още по-малко срещу него. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство“.
Честит празник на всички, които чувстват гората със сърцето си и таят надеждата, че тя ще пребъде!Честито и на тези колеги, отдали личния и професионалния си живот за святото дело в ИСТИНСКА служба на българската гора!
Защото…в търсене за по-добро бъдеще са смисълът на традициите и поуките на историята! Те изграждат устоите, за да се случи мотото на тазгодишната Седмица на гората: “Гората- мост към бъдещето“.
д-р, инж. Ангел Ферезлиев- главен асистент в БАН
ръководител на ОБИГ, Институт за гората-БАН,Велинград
