Минаха повече от три години, когато пловдивска фирма „РЕСУРС“поиска от Общински съвет във Велинград да прокара девет сондажа в пустеещи общински земи в района на р. Грънчарица, след което земята, където са сондажите ще бъде рекултивирана.
В проекта за допроучване на волфрамово находище „Грънчарица“ бяха заложени около петдесет сондажа, като в общинските земи бяха само девет. В технологията на сондиране в този район се използува вода за охлаждане на короната при въртенето в скалите и глина за укрепване стените на сондажа и предотвратяване на неговото обрушване. Тази технология се е ползвала винаги при всички проучвателни работи в района, включително и при сондирането за минерални води. Химикали не се използуват, така че не се нанасят никакви вреди на околната среда. Искам да подчертая, че проучвателните сондажи навсякъде във Велинградския район са изпълнявани по вече споменатата технология, а не както се изказват опасения по технологията за проучване на шистов газ, при която в земята се нагнетяват милиони куб. метра вода с химикали под много високо налягане.
Въпреки, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не изискваха на този етап ОВОС (оценка за въздействие на околната среда), в крайна сметка при многобройните обсъждания и консултации в Общински съвет и други институции се стигна до изготвяне на доклад по ОВОС, който трябваше да бъде направен след прокарването на въпросните петдесет сондажа.
Борците срещу несъществуващи опасности изтъкваха най-различни явления и процеси, които ще се случат вследствие на бъдещите добивни и геологопроучвателни работи. „Туристите ще избягат веднага щом чуят думата волфрам“(цитати). Това наистина са лоши работи, но те няма да се случат.
По-надолу ще се спра върху това какво представлява волфрама и каква е геолого-структурната ситуация в района.
Волфрамът е химически елемент от групата на редките метали. Открит е през 1781г. от шведския учен Шееле. В природата се среща най-често под формата на минералите волфрамит(Fe,MnWO3) и шеелит(CaWO4). В района на находище“ Грънчарица“ се среща основно шеелит(кръстен на името на откривателя ). Шеелитът е смесица на калциев окис(СаО) и волфрамов триокис(WO3), който е основната търговска суровина по световните борси. От химическата формула става ясно, че в този минерал участват три елемента: калций(Са), волфрам(W) и кислород(О). Калцият е широко разпространен, неруден скалообразуващ елемент. Кислородът е ясно за всеки човек какво е. Волфрамът е металната компонента в този минерал. Искам ясно да подчертая, че той не е радиоактивен елемент и има много ценни качества: висока точка на топене, изтегля се на много тънки нишки и др. Най-много се използва за производство на специални стомани, от които се правят металорежещи инструменти. Използва се в самолетостроенето и ракетостроенето. Ако беше вреден волфрамът до сега човечеството да е унищожено, защото светещата част в едисоновата електрическа крушка е волфрамова жичка и никой до сега не е доказал някакво вредно влияние от осветлението, което човечеството ползва вече от много години. Най-големите запаси от волфрамова руда принадлежат на Китай и Южна Корея. Там се намират съответно големите находища“ Изянси“ и „Синдонг“.
Геологоструктурната ситуация, в по-разширен формат, на Велинградският район се оформя от следните структури:
1. Западнородопски антиклинорий
2. Бабяшко-Грашевска дислокация
3. Абланишки разсед
4. Баташки разлом
Западнородопският антиклинорий е основната пликативна структура в района. Това е първоразрядна гънкова структура, която продължава и в Рила. Оста и минава през връх Велийца с посока почти север-юг, като находище“ Грънчарица“ попада в североизточното и бедро съвсем близо до централната част. Ядката на този антиклинорий е изградена от различни биотитови гранити, някои от които имат пряка връзка с генезиса на находището.
Бабяшко-Грашевската дислокация е разломна регионална структура, разположена северно от находището. Затъва на север и бъдещите добивни работи не влизат в нейната зона. През нея е възможно да преминат някои структурни сондажи в бъдеще време. В северна и западна посока тази структура затъва в Елешнишки и Местенски грабени(това са вид разломи). В далечните геоложки епохи, тази структура е изиграла рудосъхраняваща роля, тъй като находището е било дълги години под нея, благодарение на което то е запазено от ерозионно-денудационните процеси. Тъй като материалите на тази структура са глинесто-песъчливи, тя постепенно се отдръпва на север, а по здравите гранити и кварцови жили, които са носители на орудяването, остават да стърчат в десния бряг на р.Грънчарица.
Абланишки разсед и Баташки разлом участват във форматирането при грабеновидното разломяване на Западни Родопи, оформяйки така наречените Чепински и Цветински грабени. Тези структури са с посока СИ-ЮЗ и нямат нищо общо с Грънчарица. Баташкият разлом минава в непосредствена близост до Чепинските минерални извори. Той много добре се вижда в шкарпата на ж.п. завоя срещу банята.
От изложената до тук геолого-структурна ситуация става ясно, че няма регионална разломна структура от Грънчарица в посока ЮЗ-СИ, която евентуално да влияе върху подземните водни потоци. В този смисъл влияние върху водите могат да имат само повърхностните локални води от водосборните райони на р.Грънчарица, вливаща се в Чепинска река. Районът на река Грънчарица не е вододайна зона, както някои хора твърдят, а водосборна- така, както всички планински райони. От района на р.Грънчарица не се снабдява с вода нито едно селище.
Що се касае до минералните води, те нямат нищо общо с Грънчарица. Волфрамовото находище се намира почти в централната част на Западнородопския антиклинорий, докато минералните извори са в бедрата и при срещата на тази структура с грабените съответно на изток с Чепинския, а на запад- с Елешнишкия. Грабените всъщност представляват понижени участъци от земната кора, оконтурени с тектонски разломи. В Елешнишкият грабен също има минерални извори. Отдалечеността от централната ос на антиклинория на Елешнишките и Велинградските минерални извори е приблизително еднаква(около 20км.). Този факт много ясно показва, че локалните структури, по които излизат минералните води и в двата басейна са продукт на разграбяването в мантийните (страничните) крила на антиклинория. В района на Елешница урановите минерали се намират в седиментните (утаечните) скали на самия грабен и рудните пластове са близко до минералните извори. Въпреки това, при интензивната експлоатация на урана там, в поведението и минерализацията на минералните води не е установена никаква промяна. Така, че не може да се предполага някакво влияние на добивната дейност по волфрамово н-ще“ Грънчарица“ върху минералните води във Велинград. Влияние върху минералните води могат да имат земетресения. Например при земетресението през 1977г. дебита на някои извори се увеличи.
Влияние върху клептузките води при добивни работи на Грънчарица също не може да има. Изворът на Клептуза всъщност е карстов извор, който се явява най-ниската точка на огромната метаморфна пачка от Беглика до Велинград. Тази пачка е силно окарстена и Клептуза като най-ниска кота дренира голяма част от водите на този район. Веднъж, когато кмет беше Филип Филипов, водите на Клептуза се замътиха. Като пръв виновник беше посочен обект Грънчарица, където тогава се водеха геологопроучвателни работи(сондажи и галерии). Бяха изпратени експерти, които взимаха проби, но в крайна сметка не установиха нищо. След няколко дена господин Филипов се обади и каза, че причината не е при нас, а при ловните деятели, които в района на Лепеница извършвали някакви взривни работи. Следователно става ясно, че геологопроучвателни и добивни работи по Грънчарица не могат да влияят върху клептузките води.
Добивът на волфрамова руда ще бъде подземен, като основно ще се върви по рудното тяло. Този метод изключва и възможността за запрашване на околната среда.
До тук може ясно да се каже, че опасностите, които се предполагат при проучването и добива на волфрамова руда в находище“ Грънчарица“ практически не съществуват. Това показва досегашния опит и анализът на геолого-структурната ситуация на рудното поле и Велинградския регион.
Общинският съвет не се е съгласил за построяване на флотационна фабрика, което в крайна сметка ще се отрази върху икономическите показатели на крайния продукт.
В Европейския съюз има само две находища на волфрам. Едното е Грънчарица, другото е в Австрийските Алпи в региона на Залцбург, в близост до градчето Мисершим, намиращо се в защитена зона в Национален парк „Висок Таурент“,в който се намира и курорта Китцбюел.
Австрийското находище се експлоатира от много време. Полезният компонент също е шеелит и в близост до рудниците е построена и флотационна фабрика. При извличането на полезния компонент(WO3) се използуват вещества, които подпомагат гравитационната флотация, след което се неутрализират до 100% и от хвостохранилището изтича чиста вода.
На цял свят е известно, че районът на Залцбург е притегателен туристически център, даже в района на находището се устройват разни международни състезания по ски, стрелба с лък и др.
В заключение може да се каже, че Великият Творец (кой както иска да го нарича) е създал находището на това място и никой не може да го премести. Временното прекратяване на геологопроучвателни работи през 90те години на миналия век стана поради промяна на финансирането, а не затова, че сме били замърсявали околната среда(такава мисъл беше изказана в Общинския съвет).Новите икономически порядки изискваха финансирането на геологопроучвателни и добивни работи да се извършва от този, който се интересува от суровината. Ето защо и интересът към волфрамово находище Грънчарица се забави.
Имайки предвид, че всичко направено до сега сочи към добри бъдещи резултати, да пожелаем на фирма „РЕСУРС“ на добър път в усвояване на волфрамово находище“ Грънчарица“ с модерни екологично чисти технологии.
*Авторът на настоящата статия е работил на урановите находища“ Елешница“ и „Бухово“. Участвувал е в „Международная геологическая експедиция“ в Монголия, главен геолог при проучването на волфрамово находище „Ундур Цаган“, дългогодишен участник в геологопроучвателните работи по волфрамово находище“ Грънчарица“ и ръководител на екипа, който дава окончателна оценка за находището, като е изготвен доклад за резултатите от дългогодишните изследвания.
инж. Никола Мирчев
