В края на Олимпийските игри в Сочи, Радио „Фокус” – Пазарджик разговаря с бронзовия медалист в ски-бягането на олимпиадата в Лейк Плесид, САЩ – Иван Лебанов, който сега е кмет на община Велинград.
Фокус: Кога започнахте активно да се занимавате със спорт и какво ви даде спорта?
Иван Лебанов: Както всички деца от моето поколение, 4-5 клас всички бяхме през лятото футболисти, през зимата скиори. Така се запалих по ските, запали ме семейството треньори Георги и Мария Стамболови. Така станах пионерски шампион, юношески, за мъже, до първото място на световното първенство за юноши, до олимпийски игри, световни купи – бил съм два пъти световен шампион за студенти.
Фокус: Защо избрахте ски-бягането?
Иван Лебанов: Защото ги надбягвах на тренировките и треньорите ме насочиха към бягането.
Фокус: Спомняте ли си първото състезание, които спечелихте и какви емоции ви донесе?
Иван Лебанов: Разбира се, тогава станах републикански шампион за пионери, това са деца до 7 клас, до 13 годишна възраст. Една наша знаменита ски-бегачка Величка Пандева ми даде нейните ски, които бяха финландски. Ние тогава имахме само български, които са по-бавни и ако не беше тя, може би не бих бил първи.
Фокус: Какъв е споменът ви от зимните олимпийски игри в Лейк Плесид?
Иван Лебанов: На 13 февруари, на ХІІІ-те Зимни олимпийски игри в Лейк Плесид се класирах трети. Споменът е приятен не само са мен като спортист, но и за треньори, ръководители, за спортната общественост в България. Много поздрави имаше, купища телеграми пристигнаха в олимпийското село. След като се върнахме ни посрещнаха.
Фокус: Срещате ли се с другите двама спортисти, които спечелиха златния и сребърния медал в Лейк Плесид?
Иван Лебанов: Да, имаме контакти. В годината един път се срещаме, защото те се занимават с треньорска дейност и посещават спортната база на Белмекен. Когато идват е много приятно, обаждат ме си, срещаме се, спомняме си, коментираме. Останахме приятели за цял живот. Приятелството е най-ценната ми победа. Най-ценният ми медал е именно бронзовият от олимпиадата в САЩ.
Фокус: Вие не се разделяте със спорта и сега. Какво е да се занимаваш с млади хора?
Иван Лебанов: За съжаление сега е малко по-различно. Тогава всички деца и юноши искаха да спортуват, а сега младите хора не се насочват много към спорта. Трудно се намират деца, за да спортуват, особено в тежки дисциплини като ски-бягане, биатлон.
Фокус: На какво го отдавате това, този спад в интереса към спорта?
Иван Лебанов: Отдавам го на това, че има други ценности, на времето. Децата се занимават повече с компютри.
Фокус: Но има нации, които поддържат доброто спортно ниво?
Иван Лебанов: Ето например Скандинавските страни, Русия. Там има часове по физкултура, ски-бягане, държат на спорта, провеждат големи мероприятия, имат спортни бази.
Фокус: Според вас какво трябва да се промени, за да може да се върне славата на България в различните видове спорт, включително и ски-бягането.
Иван Лебанов: Според мен трябва да се възстановят някои постижения като база и отношение към спорта, т.е държавната стратегия за развитието на спорта да се промени. Трябва да се върнат някои неща – спортните училища, армейски спортни школи. Това сега го правят скандинавците и в Западна Европа. Тогава те го нямаха това, а сега го имат, а при нас се прекъсна нишката. Например Алберто Томба е карабинер, в скандинавските страни е популярно спортистите да работят по митници, в полицията. Така те имат социален статус, който им гарантира нормален живот и добро бъдеще.
Фокус: Мислите ли, че нашата държава не осъзнава, че спорта е инвестиция и то с дългосрочна възвръщаемост?
Иван Лебанов: Аз смятам, че на думи го правят, но на действия не. Всички са загрижени, колко правителства се смениха, но нищо не се променя.
Фокус: Как преценявате организацията на Олимпийските игри в Сочи?
Иван Лебанов: Когато ги наблюдавам от екрана и виждам какви спортни съоръжения има, това е нещо уникално. Като организация на състезанията, тя най-добре се оценява на място, но няма провали, има изказвания от известни спортисти, които я оценяват като добра.
Фокус: Смятате ли, че организацията на Олимпийски игри в България е мечта?
Иван Лебанов: Аз мисля, че на този етап това вече е немислимо. Това можеше да стане през 1992-1994 година, когато държавата стоеше зад спорта. Сега 51 милиарда долара са изсипани в Сочи, а според премиера бюджета на България е 49 милиарда, т.е той е по-малък от вложените средства за спортни съоръжения и инфраструктура в Сочи. Отделни състезания – да, например Световно първенство по биатлон, или по ски-бягане, или за алпийски ски, но олимпиада – не. За това трябват шанци, улеи, ние нямаме никакви съоръжения. Ние сме уникални, нямаме шанца, но нашия скачач се класира в първите 20 през миналата година. При ледена пързалка в България, която работи 3 месеца в годината имаме световни шампиони – Денкова и Стависки, а Раданова спечели три медала.
Фокус: Има ли място България сред световните сили в зимите спортове и как може да го съхрани?
Иван Лебанов: Ние сме уникални като хора, като нация и сме непредвидими. Винаги можем да поднесем изненада, защото нашите хора, нашите спортисти са талантливи. Явно трябва много неща да се променят и като база, и като отношение на държавата към спорта, и да се подготвят и кадри, защото нашите треньори и специалисти вече ги няма. Трябва ново поколение, което да тръгне напред, трябва и науката в спорта да се възстанови, едва тогава ще имаме успехи. Мисля, че това не е невъзможно.
Ваня НИКОЛОВА
Източник: http://focus-news.bg
