Тази снимка е от личния архив и бях решил да не я показвам, но тъй като е с история промених решението си.
Един ден миналото лято на път за Лакътска чука вървях по пътеката през циганската махала когато ненадейно пред мен изскочиха децата от снимката – Чичо, снимай ни бе – разбира се, че ще ви снимам – а докато гласях апарата от къщата се подаде ядосана майка им и сърдито извика – Защо ги снимаш бе? Ми защото те искат, отговорих и щракнах снимката.
-Чичооо, дай ни снимката да се видим – настояваха децата очаквайки да извадя от някъде снимка. Опитах се да им обясня, че не може да излезе снимка на хартия и им я показах на самия апарат, което ги накара щастливо да се усмихнат, сочейки се с пръст на нея.
Мина близо година… Тази пролет реших пак да ходя по същия маршрут и сещайки се за децата, им изкарах на хартия снимката – на формат А4, освен това и я ламинирах с фолио. Стана хубава и най-важното – здрава – фолиото пречи да се огъне или изцапа.
Та сложих я в раницата и поех през калните улички, търсейки къщата… неусетно съм я подминал и озъртайки се, се озовах в центъра на махалата. Реших да се консултирам с млад мъж, идващ насреща ми и докато говорехме, около нас се събра цяла тумба деца и възрастни- всички гледаха снимката, подаваха си я от ръка на ръка и много и се радваха, а една стара жена незнам защо даже се разплака като я гледаше .
Младият мъж реши да ме заведе до къщата и придружавани от още 2-3 деца поехме нататък. Наближихме я и забелязах, че едно от децата от снимката беше пред нея.
Чвекът с мен го извика, то ни погледна изплашено и тръгна към нас, гледайки ни така, сякаш очакваше да бъде наказано, навикано или набито за нещо…
Когато се приближи му подадох снимката и само ако знаете как му блеснаха очите! Лицето му грейна като слънце – имаше такова щастливо изражение, сякаш му бях подарил ай-фон или нещо от този род. Погледа я няколко секунди и направо изхвърча към къщата, за да зарадва и останалите.
Останах изумен колко малко му трябва на едно дете – един нищожен подарък за да е щастливо – една обикновена снимка!
Ще запомня изражението и радостта в очите му, докато съм жив!
Хора, дарявайте щастие на децата – независимо дали са бели, черни или жълти, цигани, българи, помаци или турци – това са просто деца – всичките родени под едно и също слънце, всичките с еднакво право да бъдат на тази земя!
А във връзка с последните събития – знайте-не всеки циганин е крадец и убиец, както и не всеки българин е честен и безупречен – не се поддавайте на правокации, ние сме живели и трябва да продължим да живеем заедно!
Christo Dimitrov
