Област Пазарджик – със слаба инфраструктура, висока корупция и некачествено образование, населението й – доволно от живота си
„Лошо социално-икономическо състояние: Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол”. Това показва групирането на областите у нас според социално-икономическото им състояние и развитие в изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, публикувано вчера.
Докладът за Пазарджик сочи, че областта се откроява с ниски местни данъци в сравнение с останалите области и висока оценка за работата на местната администрация. В същото време в най-голяма тежест на частния сектор са таксата за използване на пазари и таксата за битовите отпадъци, които са едни от най-високите в страната. На едно от най-високите нива се откроява и корупцията в областта, докато нерегламентираните плащания са едва леко над средното ниво за страната.
Оценката за инфраструктурата в областта е на последно място в страната. Гъстотата на пътната инфраструктура е на едно от най-ниските нива в сравнение с останалите области, като единствените области, в които инфраструктурата е с по-ниска гъстота, са Сливен, Благоевград и Бургас. Това слабо представяне по отношение на пътищата се постига въпреки наличието на автомагистрала, която минава през територията на областта. В периода 2002-2010 г. дължината на пътната инфраструктура остава непроменена, което означава, че не се изграждат нови пътища, а единствено се ремонтират стари такива.
Областта има сериозни проблеми със загубите на вода (в млн. куб. м на година) при общественото водоснабдяване и напоителните системи на 10 000 от населението в Пазарджик – близо четири пъти по-големи от средното за страната.
Достъпът до интернет е друга сфера, в която областта изостава. Достъп имат над 20% по-малко домакинства от средното за страната. Само в периода 2006-2011 г. относителният дял на домакинствата, използващи интернет, се увеличава близо девет пъти, но изоставането по този показател показва, че ръстът в други области е бил още по-голям.
Демографската картина е сравнително добра, въпреки че прирастът на населението остава отрицателен, както в по-голямата част от страната.
Достъпът до основното и средното образование е сравнително висок, но качеството на образователния продукт е ниско. Липсата на колежи и университети в областта след 2005 г. предопределя сравнително слабото ѝ представяне в тази сфера. Същевременно второгодниците възлизат на 1.2% от учащите, което е най-високото ниво след областите Стара Загора, София, Пловдив и Добрич. Сходно е положението и при напусналите образователната система.
Средната оценка от матурите по български език и литература през 2010 г. е малко под средното за страната, като и през следващите две години завършващите средно образование се представят по-слабо от средното. От всички оценки на матурата през 2010 г. 6.5% са „Слаб“, което е около 35% над средното ниво за страната.
Аналогично е положението и по отношение на средните оценки, като Пазарджик запазва тези по-високи нива и през 2011-2012 г. На базата на тези данни може да се заключи, че сравнително високият достъп до образование, измерен като училища на глава от населението, очевидно не гарантира високо качество на образованието.
БВП на човек от населението в областта през 2009 г. е с над 30% под средното за страната. Доходите на населението също са ниски, а доходът на лице от домакинството е с около 20% под средния за страната.
Въпреки че безработицата в областта е с почти 50% над средното ниво за страната, заетостта е малко под средната за страната, или близо половината от активното население е заето. След слабо подобряване през последните няколко години двата показателя отново отстъпват и през 2011 г. се връщат на нивата си от 2005 г.
Броят предприятия, съотнесен към броя на населението в областта, е под средните стойности за страната. Трябва да се има предвид, че на територията на областта има големи предприятия като например винпромите Пещера, Септември, Огняново, Пазарджик.
Чуждестранните инвестиции в предприятия от нефинансовия сектор и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи също са значително под средните за страната.
Удовлетворението от живота в областта се характеризира с едно от най-високите нива в страната след Благоевград, Кърджали и Ловеч. Хората декларират най-голямо задоволство от жилищните условия, околната среда и сигурността, а са най-критични към стандарта на живот и работата си. През 2009 г. само 6% са живели в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, което също е на едно от най-добрите нива за страната.
Престъпленията също се характеризират с ниски нива в сравнение с останалите области. При тях се наблюдава трайно намаляване в периода 2000-2009 г., като през 2009 г. достигат най-ниската си стойност.
В същото време над половината от населението в областта живее с материални лишения, а около 23% попадат под линията на бедност.
Населението оценява качеството на работата на институциите като средно. Хората са най-доволни от работата на болниците, училищата и регионалните държавни структури. Сериозни слабости има в работата на съдебната власт, общините и областната администрация.
Източник: videlinabg.com
