– Проф. Илчев, обществото и у нас, и в цяла Европа е настръхнало и раздвоено по темата “бежанци”, какво е вашето мнение за кризата?
– Още преди години бях казал някъде, че големите цивилизации в света винаги падат под напора на гладните, които живеят извън тези цивилизации. Така се случва и с Римската империя, и с Византийската империя, и с Кушанската империя в Индия, и с различните китайски династии. Много се страхувам, че това ще се случи и на нашите цивилизации, защото броят на гладните е много по-голям от броя на ситите. Имало го е в миналото.
Това, което се случва в момента, за съжаление, е не само хуманитарна трагедия, но абсолютно безспорно резултат от провалени кроежи на великите сили. Чисто теоретически проекти, които бяха разработени във Вашингтон и в столиците на някои европейски държави, се оказаха неприложими за културата на Близкия и Предния изток. Всъщност това, което става, е повторение на случилото се през VII век. Тогава Византийската империя по една или друга причина разрушава пояса от буферни държави, които съществуват между нея и Арабския полуостров. Арабите, възпламенени от новата религия, тръгват със своите стада, заселват се в един византийски град, после се прехвърлят към друг.
Със скорост със 70 км на година се прехвърлят на север и в рамките на 150 години правят
халифат, какъвто виждаме.
Сега бяха разрушени не буферните държави, а режими, които в очите на либералната демокрация изглеждат брутално, но имаха сдържаща роля в този регион.
– Как това рефлектира върху България?
– За България ситуацията е изключително опасна. Не знам какво ще стане. Колкото и да съм критикувал винаги правителствата, струва ми се, че в момента немалка част от това, което се прави, е правилна. Но трябва да се готвим за най-лошото. И трябва да се смени цялостната политика на Европа. В края на XIX и началото на XX в. в Русия има една секта разколници, които се самокастрират в името на славата божия. Либерална Европа не може да се самокастрира, когато другата страна е доста потентна. Колко църкви има в Рияд?! Че там, ако се построи една църква, ще стане революция. Критериите би трябвало да бъдат общи.
– Като говорим за бежанци, смущава ли ви, че всеки пети млад българин иска да учи навън?
– Разбира се. Но противно на представата, която разпространяват медиите, като изключим най-добрите световни университети като Харвард, Принстън, Йейл, Кеймбридж, образованието, което може да се получи в 4-5 български университета, на практика не се различава от образованието в един нормален европейски университет. С изключение на това, че се учи на български език, а не на немски или английски. Ще кажат: “Този пък какво говори?”
Преподавал съм 4 години в американски университети, една година в Япония, един семестър в канадски университет и съм изнасял лекции поне в 20 университета в различни държави. Все пак имам представа за средното образователно ниво. Ние не се различаваме.
– Софийският университет е №1 във всички 22 професионални направления сред държавните вузове. Какво ви донесе лидерската позиция в рейтинговата система?
– След интензивно лобиране на Асоциацията на изследователските университети в бюджета се предвижда известна сума за качество. При нас е около 5% от държавната субсидия.
– Колко от парите за ВУЗ трябва да зависят от качеството?
– В Закона за висшето образование е предвидено в рамките на няколко години процентът да нарасне на 60.
– Достатъчно ли е?
– 60% вече е нещо реално. Дали ще стане обаче, е друг въпрос. Виждам с тревога, че поправките в Закона за висшето образование, след като бяха приети в ресорната комисия, сега са обект на нарастващи атаки от институции и страни, които не са заинтересовани от приемането им.
– Защо голям процент от завършилите висше работят като продавачи?
– Това не се отнася за Софийския университет. Той има най-висок дял на хора, които работят по специалността си. Човек, който завършва история и работи във вестник, не работи ли по специалността си? А и “продавач” не е точно формулирано. Може да продават идеи.
Целта на висшето образование е да създаде гъвкав ум,
а дали този гъвкав и питащ ум, който е завършил история или философия, ще работи като историк и като философ, не е толкова важно. Важно е да знае методологията на усилието, която се изисква, за да постигнеш определени резултати.
– А целогодишният прием на студенти и безбройните класирания не означават ли девалвация на висшето образование?
– България няма нужда от толкова висшисти. Аз съм може би единственият, който го казва непрекъснато. Не е необходимо да бъдеш висшист, за да работиш в един изчислителен център. В тази връзка колежите, които предлага министърът и срещнаха много съпротива, имат резон, защото, без да дават висше образование, ще подготвят кадри, специализирани в определена област. Има смисъл в това. Пълна глупост обаче е записаната в разни документи идея 36% от хората в определена възрастова група да имат висше през 2020 г.
– Какво ще посъветвате управляващите в словото си за откриването на академичната учебна година, обикновено сте остър?
– Това, което ще кажа, е, че искрено се надявам в едно обозримо бъдеще делът на средствата от националния бюджет за образование и наука и този за полиция да разменят местата си.
– Коя е най-голямата ви победа като ректор, завършващ 2-ия си мандат?
– В известен смисъл оцеляването на университета. Той продължава да е единственият български университет, който присъства в международните класации на достойно място. Ние сме между 700-о и 800-о място, но направихме едно сравнение с 4 други университета от същата стотица. Нашият бюджет е към 50 млн. евро годишно. На американския е над 1 млрд. долара, на английския – към 600 млн. паунда, а на немския – 700 млн. евро. Ако се направи обратното класиране – инвестиране на публични средства и резултати, университетът ни ще е сред първите.
За съжаление, той беше подложен на безпринципни атаки през последните години. Беше поставен в условия на финансова блокада. Понякога ми казват, че частните университети се справят. Бих искал да ми посочите кой от тях подготвя учители, специалисти по ядрена физика. В последните месеци при мен 3 пъти идваха шефовете на ДАНС с молба за специалисти по арабистика.
От 7 години пишем доклади до правителството, че арабистиката е една от най-зле финансираните специалности. Специалисти в нея подготвя само Софийският университет. При условията в Близкия изток ще имаме нужда от тях, но никой не ни чува.
– Какви са плановете ви занапред?
– Да доживея до 17 ноември, когато са изборите за нов ректор. Убеден съм, че университетската общност ще избере достоен човек с авторитет в научните среди, в българското общество, който ще пази достойнството на Софийския университет, така че той да продължи да е националната институция на България.
– Вие бихте могли да му дадете много съвети.
– Оскар Уайлд казва: Винаги с удоволствие слушам съветите, защото те ми служат да ги давам после на другите. Ако някой се поинтересува, да. Иначе всеки има право на собствени грешки.
– В личен план какво си спомняте най-силно за годините начело на СУ? Вие бяхте ректорът, завъртял ключа на централния вход…
– Като се замисля, не е имало такива епизоди в историята на университета, като изключим големите студентски стачки през 90-те. Тези реакции бяха предизвикани, не са родени от Софийския университет. Много се надявам, че на следващия ректор няма да му се налага да го прави. Ако мислите, че е лесно – не е.
CV
– Роден на 25 юни 1953 г. в София
– Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски”
– От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ
– През 1981 г. става кандидат на историческите науки, а през 1987 г. – доцент
– От 1993 г. е доктор на историческите науки l През 1995 г. получава титлата “професор по нова и най-нова история на балканските народи”
– От 2003 г. е декан на Историческия факултет на СУ
– От 2007 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски”
24chasa.bg
